— Хей! — запротестира шеговито Кармен. — Аз говоря за това през цялото време, а съм нормална.
Маргьорит се изсмя.
— Съдът още не се е произнесъл по въпроса, както би заявила моята съпруга прокурорка.
Кармен се наведе напред и опря челото си в нейното.
— Обещавам занапред да съм по-нормална.
— Не съм се влюбила в теб, защото си „нормална“ — каза усмихнато Маргьорит. После се обърна към Нора: — И така, чухме достатъчно за Ник и онази, как ѝ беше името, а досега нищо за твоя любовен живот. Как е там положението?
Нора кимна, че е чула въпроса ѝ, но усмихнато го отби, като подвикна на сервитьорката:
— Сметката, моля!
Кармен и Маргьорит се засмяха и я оставиха на мира.
На връщане се отбиха отново в парка, за да може Илай да си поиграе на пързалките и катерушките. Беше студено, но той трябваше да изразходва малко енергия преди лягане. Трите жени седнаха една до друга на близката пейка, докато момченцето се забавляваше по покритите със скреж съоръжения, които сега бяха само негови. Нора забеляза в края на детската площадка около трийсетгодишен мъж, който ги наблюдаваше с ръце в джобовете на черното си кожено яке; носеше плетена шапка с логото на „Ню Йорк Джетс“. Без да откъсва поглед от Илай, мъжът седна на съседната пейка. Кармен също го бе забелязала, както и това, че не е с дете.
Все още загледан в момченцето, мъжът каза на висок глас:
— Сигурно е чудесно да имаш щастливо семейство. Радвайте му се. Нещата могат бързо да се променят. — После стана и тръгна към изхода на площадката. Нора скочи и бръкна в джоба си за телефона, втренчена в мъжа. Без да спира, той я погледна и добави: — А и вашето прекрасно момиченце… Надявам се да го опазите живо и здраво.
Тя беше толкова зашеметена, че минаха няколко секунди, преди да отключи телефона си и да започне да го снима в гръб. Успя да направи поредица от снимки, преди той да се качи на предната седалка на чакаща кола, която потегли с мощен тътен на двигателя.
Тя се обърна към Кармен и Маргьорит:
— Бързо, вземете Илай и да се връщаме у вас.
След като влязоха в къщата, Нора се обади на Бени, който беше при сина си на Лонг Айланд, и му разказа за срещата си с непознатия.
— Копелета мръсни — каза той, когато тя свърши. — Прати ми снимките. Ще видя дали мога да го идентифицирам. Ще се обадя на полицията в Мейпълуд да пратят патрулна кола пред къщата на Кармен за през нощта. Също и на Хоубоукън, когато се върнеш.
— Благодаря ти, Бени, наистина го оценявам. Дали да не предупредим и Ник? Нали знаеш, че е в Кънектикът със Софи?
— Няма нужда. Това не е обичайното поведение на Коза Ностра. Някакъв тъпанар се опитва да се ебава с теб, няма смисъл да го раздухваме.
— Видя ли снимките? Току-що ти ги пратих.
— Чакай да те сложа на високоговорител. — Бени помълча няколко секунди. — Да, виждам ги. Не го познавам. Трудно ми е да допусна, че е от мафията, защото те просто не правят такива глупости. Знаят колко е глупаво да се дървиш на федералните. Но нека видя какво мога да направя.
— Благодаря ти, Бени. Наистина го оценявам.
— Няма проблем. Я ме сложи и ти на високоговорител, за да слуша и Кармен. — Когато Нора превключи, той каза: — Здрасти, шефе, и честита Нова година! Виж, не допускай това да обсеби живота ти. Не влизай в играта на тая отрепка. Ще се обадя във вашия участък да пратят някого пред къщата ти за през нощта, но запомни: който иска да ти причини зло, не го обявява предварително. Копелето просто се опитва да ви влезе в мозъка. Не го пускайте вътре.
— Благодаря ти, Бени — каза Кармен. — Ако откриеш нещо, обади се. Честита Нова година и на теб!
Няколко часа по-късно, докато Илай спеше на горния етаж, трите жени си направиха „щурото“ новогодишно парти, което им бе обещала Кармен, въпреки притеснителното присъствие на полицейската кола отпред. Седнали в малката всекидневна, те си побъбриха, поиграха на „Заселниците на Катан“ и пиха шампанско, като от време на време поглеждаха към телевизора със спрян звук, по който вървеше повторение на някакво тъпо новогодишно шоу с отдавна починал водещ. Когато Маргьорит се качи горе да нагледа Илай, Кармен се обърна към Нора:
— Хей, може би шампанското ме хвана, но искам да ти бъда помощник-обвинител на процеса срещу Джина Куфаро. Отдавна не съм водила наказателни дела, а бих желала да ти помогна. Ти ще си шефът, а аз просто ще седя там и ще правя каквото ми наредиш.