След Нова година Кармен започна да идва в кабинета на Нора, за да обсъждат стратегията по делото. Отначало това се стори доста странно на Нора, доколкото Кармен ѝ беше шеф, но с наближаването на процеса се превърна в нещо обичайно.
— Дали да не предложим извънсъдебно споразумение? — попита Кармен от стола си пред бюрото.
— Не съм сигурна — отвърна Нора. — Как изобщо ще изглежда това? Тя се признава за виновна без процес и отива в затвора до живот? Няма логика, не мислиш ли? Защо да не се пробва пред заседателите? Или пък се признава за виновна и предлага съдействие, за да получи намалена присъда, като разкрива всички престъпления, които някога е извършила? Това означава да се обърне срещу мафията.
Гласът на Бени прокънтя откъм вратата:
— А тя няма да го направи по две причини: първо, никога няма да предаде Коза Ностра, в това отношение е по-твърда от много мъже, а освен това знае, че има убийства, с които не сме успели да я свържем, убийства, които е извършила, преди да сгафи с телефона и да остави онзи дигитален прах, за който все говориш.
— Съгласна съм с Бени — каза Кармен — но реших, че поне трябва да повдигна въпроса. Ако Бътлър иска да се обърне към нас за споразумение, нека го направи, знае къде да ни намери.
— Разбрано — добави Нора. — Защото, ако ние се обърнем към него, това ще издава слабост. А ние не сме слаби, нали, господин Дугън?
— Не, не сме — отвърна Бени. — Но като става дума за силата ни, мисля, че надуших нещо за оня плужек в парка на Нова година. Оказа се някакъв загубеняк на име Рико Фарачи. Всъщност той е полубрат на Джина. Както изглежда, Джоуи Красавеца е направил дете на някаква жена, различна от благоверната му съпруга, горе-долу когато Джина била на десет. Жената износила детето и сега Рико кръжи в хлабава орбита около техния свят. Казвам „хлабава“, защото самият той е наполовина луд. Твърде лабилен е за член на подземния свят, ако можеш да си представиш. Макар да е от кралско потекло по бащина линия, те не желаят да го приобщят. Сега вероятно си е наумил, че като се застъпва за Джина, шансовете му се подобряват. Не бих му обръщал твърде много внимание, но ще го държа под око.
Бени почука два пъти по касата на вратата с кокалчетата на дясната си ръка.
— Това е от мен засега, а ако го открием, ще ви държа в течение.
41
Подборът на съдебни заседатели в зала 318 мина гладко. Само един от кандидатите се стори съмнителен на Нора и Кармен от гледна точка на податливост на въздействие — мъж, който каза, че е от италиански произход и работи във финансовите услуги. Макар съдията да подчерта необходимостта от анонимност на заседателите и поиска от тях като адрес да посочат само окръга си по местоживеене, въпросният мъж сподели, без да го питат, че живеел в „Белмонт“ — квартал на Бронкс, известен като Малката Италия. Това беше и кварталът, в който Джина бе отраснала. Нора се опита да убеди съдията да го дисквалифицира на основание на потенциална пристрастност, но Салваторе Бътлър контрира с аргумента, че в „Белмонт“ живеят десетки хиляди нюйоркчани, и съдия Уитни го остави в журито.
Когато дойде ред на обвинението да приложи правото си на последно безусловно възражение — позволяващо на всяка от страните да отстрани заседател, без да посочва причини, — Нора беше най-обезпокоена от присъствието на петдесет и три годишна жена, която работеше в издателския бизнес, живееше в Манхатън и смяташе, че ФБР са тръмписти. Кандидатката твърдеше упорито, че въпреки тези свои схващания може да бъде справедлива и безпристрастна. Ако не я отстраняха сега, щеше да стане съдебен заседател.
— Не, нека остане, нищо че мрази Бюрото — прошепна Бени. — Трябва да използваме последното си възражение за оня смотаняк от „Белмонт“. Около Артър Авеню е фрашкано с мутри.
— Бени — отвърна Нора с шепот. — Ние сме в съдебна зала, за бога. Тя представлява по-голяма опасност за нас.
Кармен беше на същото мнение.
— Ако отстраним него, лелката, мразеща ФБР, остава заседател и може да ни прецака грозно. Трябва да я разкараме и да оставим човека от „Белмонт“.
— Добре де, добре — каза Бени. — Но помнете ми думата, той ще ни създава проблеми.
След последното полагащо се на прокуратурата право да отстрани заседател, журито най-после бе определено: дванайсет титуляри плюс няколко резерви. Съдия Уитни се покашля и се обърна към залата:
— Дами и господа, тези от вас, които не бяха избрани за съдебни заседатели, са освободени с благодарности от съда и могат да си тръгнат. Моля избраните да последват съдебния секретар към стаята на журито. Процесът започва утре в десет сутринта с встъпителни пледоарии. Моля ви да вземете личните си вещи, защото ще си тръгнете направо от стаята ви. Приятна вечер на всички.