Когато заседателите се събраха в отреденото им помещение, един федерален шериф им обясни режима на придвижване. Вановете с тъмни стъкла на шерифите щяха да потеглят от подземния гараж след края на всеки работен ден, за да откарат заседателите до един от трите сборни пункта: до паркинга за пристигащите с кола и до две различни гари за пътуващите с влак или метро. Всяка сутрин щеше да протича обратният процес: шерифите да ги чакат на уречените места, за да ги откарат до съдебната зала. Всеки ден вановете щяха да минават по различни маршрути. Съдебните заседатели никога нямаше да пътуват сами от къщи до съда и обратно. Всички кимаха, усещайки все по-осезателно тежестта на наложената им анонимност.
Бени се извини и стовари тежкото си тяло върху синьото канапе.
— Съжалявам, че бавя екипа, но току-що получих странно съобщение от Управата на затворите. — Обърна се към Кармен и добави: — Знаеш, че бях помолил да ме държат в течение всеки път, когато се появи нов посетител при нашите обвиняеми.
— Знам. Е, и?
— Снощи оная тъпа Мериън Бърк е била на свиждане при Джина.
— Какво?! — почти извика Кармен. — Как е възможно?
— Знам ли! — отвърна Бени. — Но мисля, че трябва да проучим въпроса.
— Абсолютно — каза Нора. — И то още сега, веднага.
Мериън Бърк живееше в една разкошна къща между Пето и Парк Авеню от източната страна на Сентрал Парк, почти директно срещу някогашния си пентхаус, лобно място на бившия ѝ съпруг.
— Източната страна ми харесва повече — обясни тя на Нора и Бени, които настани на коженото канапе за двама в ярко осветената приемна — или поне така бе нарекла нейната асистентка помещението, в което ги въведе. — По-близо е до музея „Метрополитън“, с по-малко малцинства и по-малко безработни актьори. Липсват ми деликатесите на „Зейбар“ обаче.
Нора се изкушаваше да я попита какво влага в понятието „приемна“, но вместо това мина направо на темата:
— Госпожо Бърк, били ли сте на свиждане на Джина Куфаро в Градския федерален затвор вчера привечер?
— Да — отвърна незабавно Мериан. — Снощи посетих госпожица Куфаро в онази ужасяваща тъмница.
— Защо? — попита Нора.
Мериън повдигна леко брадичката си.
— Защото е човешко същество, което в момента е сведено до заглавие в жълтата преса. Видях какво причиниха медиите на бедната Кайра. Освен това аз съм срещала това момиче, при това повече от веднъж, струва ми се, на разните отегчителни политически събирания на съпруга ми. Спомням си я като дете, открояваше се от околните в добрия смисъл на думата. Най-малкото, което можех да направя за нея, беше да ѝ покажа човечност. Тя е невинна до доказване на противното, нали така? Ние, християните, не трябваше ли да помагаме на изпадналите в беда?
Бени вече почти се бе възстановил от пътуването в тясната кабинка на скърцащия асансьор до четвъртия етаж на резиденцията. Какво правим в тоя капан за мишки, мамка му?!
— Да — каза той, наведе се и подпря лакти на масивните си бедра. — Колко християнско от ваша страна! На свиждане при жената, очистила бившия ви съпруг. Но, ако ми простите откровеността, на мен това ми звучи като бабини деветини.
— Бени… — обади се Нора.
— Не, няма проблем — каза бързо Мериън. — Оценявам вашата прямота, дори елегантния намек за възрастта ми. Това беше любим израз на бившия ми съпруг, да почива в мир.
Бени отказа да се поддаде на чара ѝ.
— Нищо не съм намеквал. Каква беше истинската причина да се видите с нея?
Мериън остана невъзмутима.
— Жест на милосърдие, господин Дугън, както ви казах.
— Е, добре. След като оценявате прямотата ми, нека бъда наистина прям. Вие ли убихте съпруга си?
— Не.
— Значи не сте били вие във фоайето онази вечер, дегизирана като Джаки Онасис?
— Не съм била аз.
— Но наехте Джина да го убие?
— Не.
— А тогава какво, по дяволите, търсехте в ареста?
Мериън погледна ръцете си, положени върху покритите със зелена тафта колене.
— Ситуацията е много сложна — започна тя, преди един силен глас да я прекъсне.
— Не, не, стига толкова! — обяви Едуард Бърк, който влезе в стаята през една странична врата точно зад гърба на майка му. Спря се зад нейния стол и постави върховете на пръстите си върху раменете ѝ. — Няма нищо сложно в ситуацията. Майка ми отговори на вашите въпроси, прие ви в дома си почти без предизвестие и без да настоява да присъства адвокатът ѝ. Сега ще ви помоля да си тръгнете. Приятен ден.