Бени вдигна глава и изгледа Едуард, застанал зад майка си с костюм и вратовръзка. След като задържа погледа му няколко секунди, той насочи вниманието си към Мериън.
— И вие ли, госпожо Бърк, желаете това, което синът ви каза току-що?
Мериън не отговори веднага. Бени забеляза как пръстите на Едуард се зачервиха от натиска върху раменете ѝ.
— Госпожо Бърк — каза Бени, — сигурна ли сте, че не искате да поговорим насаме? — Пак вдигна глава към Едуард и добави: — Като зрели хора.
Тя въздъхна шумно.
— Сигурна съм. Сега ще ви бъда благодарна, ако напуснете дома ми. Приятен ден.
С тези думи тя стана и последва Едуард през вратата, през която той бе влязъл. Нора и Бени поседяха мълчаливо няколко секунди, докато асистентката на Мериън не влезе, за да ги придружи до асансьора. Бени настоя да ползва стълбището. Когато излязоха на улицата, двамата отидоха до колата му, паркирана пред пожарен кран с безценната лепенка на Нюйоркската пожарна команда върху предното стъкло.
— Какво мислиш? — попита Нора.
— Двайсет безвъзвратно пропилени минути от живота ми — отвърна Бени над покрива на колата си. — Всичко е адски странно и може би лошо, но последното не можем да го докажем. Ако трябва да съм честен, не мога да си представя тая префърцунена вещица да си свърши сама мръсната работа, затова и не приех идеята, че е била тя онази вечер във фоайето, но… да наеме Джина? Не е изключено. Матю Паркър ми сподели една любопитна подробност около делото срещу Кайра — че Мериън може би щяла да наследи всичко по силата на завещанието, ако губернаторът пукнел междувременно. Но не знам, струва ми се, че тя и бездруго си има достатъчно мангизи. Какво обаче търсеше нейното синче зад стената, подслушваше ли? Нещо там смърди. Само че не знам какво. Имаш ли нещо против ти да докладваш на Кармен?
— Хм. Нямам търпение да ѝ разправя какъв език си използвал в една изискана приемна на Пето Авеню.
Лицето на Бени засия, докато огромното му тяло се вмъкваше зад волана.
— В полицейското училище не ни учеха как да се държим в разни приемни. — Той бутна лоста на скорост с рязко движение. — Да се махаме от тук, преди да са решили, че съм от малцинствата или нещо такова.
42
На следващата сутрин Нора произнесе встъпителната пледоария на обвинението, като преведе съдебните заседатели през фактите по делото, които най-после трябваше да сложат край на кариерата на Джина като наемна убийца. Отдели специално внимание и време на гвоздея на обвинението — ликвидирането на бившия губернатор Бърк.
— Кой уби Тони Бърк? — попита на висок глас тя. После се обърна и посочи Джина, седнала до Бътлър, вече не със затворнически дрехи, а с тъмнозелена жилетка и сива пола. Гъстата ѝ кестенява коса падаше свободно до раменете, а лицето ѝ беше старателно гримирано. Две жени помощник-шерифи седяха непосредствено зад нея. — Ето това симпатично миньонче го уби. Него и още единайсет човешки същества. — Обръщайки се отново към съдебните заседатели, тя понижи глас и добави: — Външният ѝ вид е маска. Да му се поддадат е била последната грешка в живота на много хора.
Когато Нора приключи, съдията покани Салваторе Бътлър, който стана от стола си и се спря пред масата на защитата, за да закопчае двуредното сако на костюма си. Беше квадратен — метър и седемдесет и 110 килограма, — но все още се държеше като наперения играч в гимназиалния футболен отбор от едно време.
Докато крачеше към катедрата с бележника си, Бътлър забеляза нещо. Малкото кошче за боклук го нямаше. При откриване на заседанието само преди малко то си беше на обичайното място — до бюрото на съдебния секретар, откъм ложата на журито. Застанал с гръб към ложата, той се заоглежда, сякаш го търсеше.
— Господин Бътлър — подкани го съдия Уитни.
— Да, господин съдия, извинете. Ако ми разрешите още една минута.
Най-после той видя кошчето там, където Бени го беше скрил — под масата на обвинението. Хвърли бърз поглед към него, по устните му премина намек за усмивка, после вдигна кошчето, върна го на мястото му и се обърна с лице към заседателите.
— Добър ден, дами и господа — започна Бътлър. — За мен е чест да представлявам Джина Куфаро, поредната жертва на обсебеността на държавата от един холивудски мит.
И той навлезе в любимата си тема за мафията, гарнирана с гръмки филипики за предразсъдъците срещу италианския етнос и произтичащите от тях неправди. Постепенно стигна до частта, която Бени се бе опитал да саботира.