— Несъмнено, несъмнено, но… това не е доказателство в наша полза, нали?
— Не е — съгласи се тя.
— Те ще призоват адвокатите му да разкажат пред заседателите за бракоразводното ви дело и че при задействане на предбрачното споразумение е нямало да получите нищо. Освен ако той не умре преди развода. Тогава получавате всичко. — Паркър пусна тирантите си, които го шляпнаха по корема, и добави: — Е, това е положението.
Ехидността му започваше да я дразни.
— Забавно ли ви е? — попита рязко тя, като също се облегна назад.
Той я погледна обидено.
— Категорично не. — Насочи показалец към нея и каза: — Смятам, че моята клиентка наистина е невинна, което ми се случва рядко, и това ме плаши до смърт. Предпочитам да представлявам хора, които са виновни. Чувствам се по-малко напрегнат. Така че, не, не ми е забавно. — Той се наведе напред и подпря лакти на масата. — Но държа да видите ясно срещу какво сме изправени. Ненавиждали сте този човек, щели сте да загубите много пари, ако се разведете с него, а портиерът и камерите казват, че сте били там по едно и също време с убиеца.
Тя не се поколеба:
— Аз все още предлагам нашата теза да бъде, че е самоубийство.
Паркър се усмихна кисело.
— Това вече го обсъждахме, но вижте, животът си е ваш и аз ще постъпя така, както ми наредите, в разумни граници. Но посетителката и поръчаната вечеря затрудняват неимоверно задачата ми. Ако наистина е било самоубийство, какво сте правили вие там? А ако не сте били вие, откъде се е взела тази ваша двойница? Пък и вечерята. Няма човек на света, който ще поръча любимия си стек и ще се самоубие, преди той да е пристигнал. Освен това криминалистичната експертиза не съответства на тезата за самоубийство. Открили са дупчица в ризата му и влакна от нея по иглата.
— Е, и? — попита объркано Кайра.
— Излиза, че се е инжектирал през ръкава си и чак след това го е запретнал, когато е умирал. Не съм доктор, но ми изглежда малко вероятно.
Кайра изучаваше жилките на дървената маса.
— А и онази бележка. Изключено е този гадняр да е изпитвал вина за каквото и да било.
Тя издиша шумно.
— Мда, някой го е очистил. Което е било в услуга на обществото, само че не съм била аз.
— Мда — повтори Паркър, сякаш я имитираше. — Нещата опират до показанията ви, които трябва да посеят основателно съмнение у журито. Нямаме кой знае за какво да се хванем, за да оборим доказателствата на прокуратурата. Значи трябва да убедите заседателите или поне един от тях, че не сте го извършили вие. Като за начало не бива да показвате, че се радвате на смъртта му. Никакви приказки за „услуга на обществото“, ясно ли е? Трябва да се научите на дисциплина.
Кайра потръпна и кимна.
— Ами, господин адвокат, нека пуснем съобщение до медиите колко съм опечалена, че съпругът ми е убит, и че някой от многобройните му врагове се опитва да се измъкне, натапяйки мен, бедната невинна съпруга. Да направим всичко необходимо, за да променим наратива.
— Добре — каза уморено Паркър и отвори нова страница в бележника си. — И така, вие кого подозирате?
— Първата му жена, Мериън, го ненавижда… пардон, ненавиждаше го. Тя съсипа живота си в името на кариерата му, роди му дете, а мръсникът я прецака дори повече, отколкото мен. Лъжите, униженията. Трийсет години се е примирявала, защото… и аз не знам защо, вероятно заради сина си, когото смята за богопомазан. И след всичко, което е изтърпяла, той я зарязва, а хората му я очернят пред медиите: лабилна, душевноболна, бреме, което той не е могъл повече да носи, докато служи на избирателите си. Долна история.
— И защо би го убила чак сега, след толкова време?
— Заради златното детенце, предполагам. Тя смята, че Едуард трябва да стане президент. Той бил образцов съвременен консерватор: женен за гимназиалната си любов, двамата имат няколко деца, прероден християнин, обявяващ се против абортите и за затягане на граничния контрол. Винаги с новата униформа на отбора — червена грейка, която казва: „Аз може да съм милионер от спекулации с рискови капитали, но ще се боря за вас и останалите бедняци“. Нощем не можела да заспи, представяла си своята стая в Белия дом, онази, в която Барак Обама пусна да живее майката на Мишел. Разбира се, Тони нямаше намерение да позволи това да се случи, толкова беше луд, че не допускаше синът му да постигне нещо повече от него. Не бих я винила, ако наистина тя го е убила.
— Е, добре. Може би е Мериън. Кой друг?
— Едуард би имал същия мотив, предполагам. Аз бих започнала от него, ако не беше мафията. Не съм в течение точно кой и какво, но Тони буквално вонеше на мръсотия от подземния свят. Никога не съм знаела подробности, но до мен стигаха слухове, че дълго време е вършел услуги на някои много лоши хора. Обществени поръчки, нагласени търгове, проблеми с профсъюзите, разрешителни за строеж. Той наричаше това „в служба на избирателя“, но тези хора не бяха редови избиратели. Те го държаха с нещо, така и не разбрах с какво. Кой знае по какъв начин ги е прецакал навремето, но откакто вече не беше на власт, а и нямаше шансове да се завърне, понеже светът научи какъв развратник и мръсник е, те едва ли са понасяли лесно мисълта, че са прецакани.