— Господин Джоузеф, има ли нещо в тази съдебна зала, което е освежило паметта ви относно доставената от вас творба на Шагал?
— Да — каза той, кимайки енергично.
— И какво е то?
Френчи посочи Джина и отговори:
— Припомних си, когато я видях. Джоуи ме накара да доставя витража на нея и тогава си помислих, че му е любовница или нещо такова, но сега всичко си идва на мястото. Тя е негова дъщеря.
Нора реши да рискува с навеждащ въпрос:
— Значи вие сте се запознали с него в Бронкс, но той ви е казал да доставите произведението някъде другаде?
— Да, разговаряхме за поръчката в клуба му в Бронкс, но той не искаше да доставя творбата на Шагал там. Искаше да я отнеса на някакво място във Флорида, близо до Палм Бийч, нещо като еднофамилна резиденция или жилище в затворен комплекс. Не на самия бряг, а на няколко километра от него.
— И какво се случи?
— Изпълних желанието му, все пак той беше Джоуи Куфаро. Отидох с кола, защото не можеш да навиеш на руло цветен витраж, та нямаше как да го кача на самолета или на влака.
— И когато стигнахте във Флорида, на кого доставихте откраднатия Шагал?
— На нея — каза той и отново я посочи. — На дъщеря му.
Нора погледна към съдия Уитни.
— Той посочи подсъдимата, господин съдия.
— Да — отвърна съдията. — Да се впише в протокола, че свидетелят е идентифицирал подсъдимата.
Бътлър на няколко пъти понечи да стане, но се отказа.
Не можеше да прецени дали това му навреди. В края на краищата Джоуи Куфаро беше баща на Джина. А пък тя беше обвинена в няколко убийства, така че на кого, по дяволите, му пукаше дали татенцето ѝ е подхвърлило някакво крадено парче стъкло?
Нора реши да смени темата, като заразпитва Френчи за множеството му разговори за Джина с членове на фамилията Гамбино. Френчи буквално я затрупа с неща, които бе чувал за нея: какъв безценен капитал била тя за Фамилията, какво влияние придавали нейните убийства на Гамбино, как и останалите фамилии търсели квалифицираните ѝ услуги. Просто нямаше как да се намери по-солидно доказателство за нексус.
Съдия Уитни даде обедна почивка между разпита на свидетеля от обвинението и кръстосания разпит от защитата.
— Ще обядваш ли? — попита Бени.
Джесика беше седнала зад бюрото си и преглеждаше снимки на компютъра.
— Да. Само да приключа с тези тук. — И след секунди извика: — Ха! Това трябва да е!
— Кое?
— Този Шагал. Разгледах всички снимки, които екипът по претърсването е направил в дома на Джина. Не разбирам нищо от изкуство, но това тук определено прилича на стъклопис.
Бени се приближи и погледна стъклото с размери на театрален афиш, поставено пред прозореца над кухненската мивка на Джина, което пречупваше светлината на утрото през сините си петна с различни форми.
— И аз не разбирам от изкуство, но бас ловя, че е това. Едно е сигурно: Френчи е бил там. Виждал я е в собствения ѝ дом. Егати историята.
— Изпращам това на един от нашите експерти по изкуствата. Да видим дали ще потвърди, че е Шагал. Ще го накарам да изпрати копие и на Нора, докато Френчи е още на свидетелския стол.
46
Бътлър бе обядвал в „Джамбоне“, както си му беше навик. До Нора бяха достигнали слухове, че за аперитив си поръчва по две мартинита, особено когато усещал, че делото се развива добре.
— Нора! Как я караш, моето момиче? — провикна се сега той, пристъпвайки към масата на обвинението, докато очакваха завръщането на съдията и журито.
— Добре съм, Сал, а ти?
— Живея си живота — отвърна Бътлър, докато развиваше капачката на 100-милилитрово шишенце е вода за уста „Листерин“, после изви глава настрани и го изля в устата си.
Беше достатъчно близо до нея, за да го чуе как се жабурка, издувайки бузи. След това отметна глава назад, направи си шумна гаргара и накрая изплю течността в кошчето за смет, където бе захвърлил обвинителния акт, и пусна вътре празното шишенце.
— Бъди себе си — подвикна ѝ той през рамо, докато се връщаше на масата на защитата.
Нора се наведе напред и погледна към Бени, който седеше на обичайното си място в края на масата, за да може да вижда едновременно подсъдимата и зрителите. Той бе наблюдавал и преди шоуто с листерина.
— Е, и ти го видя — прошепна ѝ той. После добави усмихнат: — Ако ти трябват още декларации за неоспорване, сега е моментът да си поискаш.