Выбрать главу

Вече заел мястото си, Бътлър отвинти златистата капачка на зеленикав флакон и изсипа солидна доза одеколон „Поло“ в шепата си. Остави флакона на масата и разтри дланите си една в друга, после се напляска по бузите и доразмаза одеколона по плешивия си скалп, преди да върне флакона в куфарчето си. Бени се усмихна и поклати глава. Представата на подземния свят за добър адвокат е нещо различно от добър адвокат.

Цял следобед Бътлър замахваше бясно, но нито един от ударите му не попадна във Френчи, който запази ледено достойнство, макар да беше във войнствено настроение.

— Господин Джоузеф — попита Бътлър към края на кръстосания разпит, — вие не сте официално член на мафията, нали така?

— Не — отвърна Френчи. — Официално не бях. Водех се „сътрудник“.

— Но не защото не сте били престъпник, понеже сте били, нали така?

— Да, точно така.

— Защото не са ви смятали за достатъчно почтена личност, нали?

— Ами… — започна Френчи.

— Не са ви смятали за личност, способна да се придържа към етичен кодекс, чиито корени датират от векове, прав ли съм?

Френчи направи объркана физиономия.

— За кое да сте прав? Че не съм такава личност или че организацията, за която твърдите, че не съществува, датира от векове?

— Оттеглям въпроса си и ще го преформулирам, за да ви улесня — каза Бътлър.

— Както желаете — отвърна Френчи.

— Не сте били член, това ли заявихте в показанията си?

— И все още го заявявам.

— Въпреки това очаквате да ви повярваме, че посветени мъже на честта — uomini d’onore, — положили тържествена древна клетва, са поверили тайните на тази тъй наречена „Коза Ностра“ тъкмо на вас, един крадец, който не е могъл да проникне сред тях?

— Разправяха ми разни неща за Джина Куфаро, да.

— Но не знаете кой е убил губернатор Бърк, нито която и да било от останалите жертви, изброени в обвинителния акт, нали?

— Не знам.

— Защото никой никога не ви е казвал, че моята клиентка е убила конкретно лице.

— Точно така. Просто ми казваха, отново и отново, че за тях тя е много специална наемна убийца.

Бътлър погледна към съдийската банка.

— Господин съдия, моля този отговор да се заличи от протокола като неотговарящ на въпроса ми.

На съдия Уитни започваше да му писва.

— Не — каза той. — Отхвърля се. Вие провеждате кръстосан разпит и зададохте въпрос, но моля ви, господин Джоузеф, опитвайте се да се придържате само към въпроса, който ви е зададен. Господин Бътлър, колко въпроса имате още?

— Моля да ме изчакате за минута, господин съдия.

Бътлър отиде до масата на защитата, наведе се и прошепна нещо на Джина, която изглеждаше крайно недоволна от него.

Дано госпожицата да харесва „Листерин“… и „Поло“, помисли си Бени, докато наблюдаваше сценката.

Бътлър се изправи, без да се отделя от клиентката си.

— Спирам дотук, господин съдия.

— Чудесно — отвърна съдия Уитни и погледна към масата на обвинението. — Имате ли още въпроси?

Нора скочи като изстреляна от пружина.

— Само един, господин съдия. Може ли да се приближа до свидетеля?

— Можете — отвърна съдията.

Тя подаде на Френчи цветна снимка 20 на 25 сантиметра, обявена предварително като заснета при претърсването от ФБР на дома на Джина. На нея се виждаше кухнята в жилището.

— Господин Джоузеф, искам да насоча вниманието ви към доказателство на обвинението 52Ф — Ф като Франк.

Тъй като снимката вече беше внесена като доказателство, тя се появи на мониторите в ложата на съдебните заседатели и на големите екрани, пръснати из залата.

— Бихте ли погледнали тази снимка? Има ли нещо в нея, което ви изглежда познато?

На лицето на Френчи се изписа искрена изненада и после радост, сякаш виждаше стар приятел.

— Да, да, това е той, онзи Шагал! Виждате как използва оловната спойка, за да свърже всички тези различни сини петна в такива странни форми. Изумително! И на мястото, където го е поставила, изглежда страхотно.

Нора го прекъсна нетърпеливо, преди да се беше увлякъл:

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

Уитни кимна към Френчи и каза:

— Свидетелят е свободен.

Френчи не беше свободен, но с него бяха приключили.

Сега съдия Уитни се обърна към журито:

— Струва ми се, че стигнахме до момента, в който би било логично да прекъснем за днес. Желая ви приятна вечер, дами и господа. Моля ви да си припомните настойчивото ми предупреждение да избягвате всякакви медийни публикации, отнасящи се до случая. Лек път на всички.