Когато заседателите излязоха, съдията погледна към масата на обвинението.
— Госпожо Карлтън, колко време ви е нужно? Питам, за да оформим графика на съда, не за друго.
— Не съм сигурна, господин съдия. Още уточняваме някои неща. Може ли да ви отговоря утре сутринта?
— Добре. Закривам заседанието — каза той, стана и се обърна към вратата.
Докато Нора си прибираше нещата, Бътлър се приближи към нея е небрежна крачка.
— Моето момиче — започна провлачено той, — какво толкова загадъчно си ни приготвила за утре?
— Няма загадки, Сал — отговори Нора, без да поглежда към него. — Просто още решаваме как да приключим.
— Това не е в стила на федералните — да импровизирате в последния момент. Просто ми подскажи, намекни нещо.
— Не мога, Сал. Но няма да има импровизации.
Тонът му внезапно стана мрачен.
— Ей, не се бъзикай. Клиентката ми трябва да знае какво да очаква. Има към мен въпроси, на които трябва да отговоря. Не ме оставяй със… знаеш какво… в ръка.
Този път Нора се спря и изгледа отвисоко Бътлър, който беше с десетина сантиметра по-нисък от нея.
— Всъщност, Сал, не знам с какво и не искам да знам. Нямам допълнителна информация, която бих могла да ти предоставя в момента. До утре — добави тя, като почти го избута встрани на път към вратата.
Бътлър се обърна към масата на защитата, откъдето Джина го изгаряше с поглед, и тръгна към нея, разперил безпомощно ръце, от което подплънките на раменете на скъпия му костюм се повдигнаха. После седна до нея и тя се наведе към него, шепнейки напрегнато. Той също ѝ отвърна шепнешком; цялата му глава беше станала червена. Известно време разговаряха така, редувайки се да си шепнат на ухо, докато един шериф стана от мястото си с чифт белезници в ръка и докосна Джина по рамото.
— Да вървим.
47
Още с влизането си в съдебната зала на другата сутрин Бътлър застана пред масата на обвинението.
— А сега мога ли да кажа на моята клиентка какво се случва? Тя има право да знае. Иска да знае.
Преди Нора да успее да отговори, съдия Уитни влезе в залата и се отправи с решителна крачка към мястото си, усмихвайки се на журито, а Бътлър се оттегли на своята маса.
— Добро утро на всички. Вярвам, че сте прекарали спокойна нощ. — Съдията изтри усмивката от лицето си и се обърна към Нора: — Призовете следващия си свидетел.
Още докато се изправяше, Нора усети тръпка на безпокойство. Беше твърде необичайно федерални прокурори да призовават неочаквани свидетели.
Страничната врата се отвори, преди Нора да обяви името на свидетеля, но Джина нямаше нужда да ѝ бъде представян, защото в съдебна зала №318 влезе красивият мъж, който ѝ беше любовник още от гимназията.
— Обвинението призовава господин Конър Маккарти — обяви Нора, когато той вече беше стигнал до свидетелското място.
През цялото време Бени не изпускаше от поглед Джина. Държанието ѝ не се промени с нищо при влизането на Конър, но лицето ѝ пребледня леко. Бътлър изглеждаше объркан и на няколко пъти извърна глава ту към нея, ту към непознатия, появил се изневиделица в съдебната зала. Но от нея нямаше никаква реакция.
Студена като лед, но впечатляваща, помисли си Бени.
Докато съдебният секретар изчиташе клетвата и Конър повтаряше след него, Нора тръгна към катедрата, като пътьом остави на Бътлър екземпляр от формуляр номер 302, който Джесика бе попълнила след разпита на Конър, и екземпляр от показанията му на делото срещу Кайра Бърк. Той плъзна двата документа към Джина, която ги вдигна от масата и се наведе към ухото му. На няколко пъти Бътлър сложи показалец пред устните си, за да я накара да млъкне, и накрая тя спря. Той се изправи.
— Господин Бътлър? — каза Едгар Уитни.
— Може ли да обсъдим нещо с вас, господин съдия?
— Разбира се — отвърна той и плъзна стола си встрани, към края на съдийската банка.
Поверителното съвещание със страните теоретически не се чуваше от съдебните заседатели, но Бътлър беше разгорещен и говореше на висок глас, явно надявайки се да го чуват и заседателите, и клиентката му.
— Господин съдия, в очевидно нарушение на закона и съдебната практика на мен ми бяха предоставени тези материали за свидетеля в момента на влизането му в зала. Не ми беше дадена абсолютно никаква възможност да се запозная с тях, за да се подготвя за кръстосания разпит. Възразявам срещу подлата тактика на обвинението и моля за прекратяване на делото поради процедурно нарушение. Или ако това е невъзможно, моля поне за няколко дни отсрочка, за да се запозная внимателно с тези материали, а не да се чувствам изправен пред свършен факт.