Сентрал Парк Уест

Съдия Уитни най-после бе престанал да реагира на изблиците на Бътлър. Вместо да му отговори, той просто погледна към Нора.

— Госпожо Карлтън?

— Вярно е, че току-що дадохме на господин Бътлър формуляр триста и две, който включва списък на срещите ни с господин Маккарти, през които го подготвяхме като свидетел, както и екземпляр от кратките му показания в щатския съд. Преценихме това за подходящо по редица причини, свързани с безопасността на свидетеля, както е предвидено и в Раздел три-пет-нула-нула от Кодекса на федералните разпоредби, макар да си давам сметка, че практиката на моята служба в такива случаи е по-великодушна. Предоставените на защитата материали се състоят от пет страници резюме на разпита, отразяващо до голяма степен това, което свидетелят ще каже днес в показанията си, и тринайсет страници стенограма от публичните му показания в щатския съд. Господин Бътлър би могъл да прочете всичко за десет минути, но предвид ранния час ние няма да възразим, ако вие, господин съдия, му дадете някакво време след нашия разпит, за да си подготви въпросите.

— Много добре, така и ще направим — каза съдията. — Господин Бътлър, възражението ви се приема за сведение, но съдът смята, че една кратка отсрочка ще ви помогне да наваксате с информацията и да не се чувствате изправен пред свършен факт. Днес ще приключим с разпита на обвинението, а вашият кръстосан разпит ще започне утре в десет. Така или иначе, съдът има и други задължения, несвързани с това дело. А сега си заемете местата, ако обичате.

Застанала на катедрата, Нора премина директно в настъпление:

— Господин Маккарти, познавате ли Джина Куфаро?

— Да.

— Откъде?

— С нея сме близки, откакто станахме гаджета още в гимназията.

— Значи вашите отношения до днес са поставени на романтична основа?

— Да, може и така да се каже.

— А тя намира ли се в тази зала?

— Да, ето там — отговори той и посочи масата на защитата.

В отговор Джина само го изгледа. Ако с поглед можеше да се убива, Конър нямаше да е жив, помисли си Бени, който не откъсваше очи от нея.

— Господин съдия, нека бъде отразено в протокола, че свидетелят е идентифицирал подсъдимата.

— Ще бъде — отвърна съдия Уитни.

— Господин Маккарти — продължи Нора, — прекарахте ли нощта преди убийството на Тони Бърк в хотел „Люсърн“ тук, в Манхатън?

— Да.

— Сам ли бяхте?

— Не, бях с Джина.

Нора кимна на Джесика и компютърните монитори в залата оживяха.

— Господин Маккарти, искам да видите нещо, което е представено в материалите по делото като доказателство на обвинението номер седемдесет.

На екрана тръгна видеото, проследяващо пътя на русата убийца от хотел „Люсърн“ до Сентрал Парк Уест и обратно. Когато то свърши, Конър вдигна поглед от екрана. Нора изчака заседателите да направят същото, преди да попита:

— Кого виждате на записа?

— Джина — отговори той. Гласът му звучеше тъжно.

— Откъде знаете?

— Знам, защото я познавам. Познавам походката и фигурата ѝ почти откакто се помня. Очевидно тук е с перука, но това е тя.

— Като гледахте видеото, заприлича ли ви на друга ваша позната?

— Да, на Кайра Бърк, съпругата на Тони.

Нора направи пауза и зададе на Конър серия от въпроси, за да го представи на заседателите: как е израсъл в Бронкс в работническо семейство, как се е влюбил в Джина в католическото училище, където учили заедно.

— Споменахте, че майка ви е работила повече от двайсет години като камериерка и че баща ви е бил портиер в Манхатън. А какво работеше бащата на Джина?

— Възразявам! — извика Бътлър.

— Отхвърля се — отвърна съдия Уитни.

— Отначало не ми беше ясно — каза Конър. — Просто ми се струваше, че прекарва много време пред един клуб на Артър Авеню. През цялото време в клуба влизаха и излизаха хора, като се спираха да го заговорят. В квартала минаваше за важен и уважаван човек.

— Дойде ли момент, когато Джина да ви каже с какво се е занимавал баща ѝ?

— Да.

— Какво ви каза?

— Възразявам! — кресна отново Бътлър.

— Отхвърля се — отвърна съдия Уитни. — Става дума за изказване на вашата клиентка, господин Бътлър.

— Каза, че бил член на мафията, голяма клечка в нея.

Щом чу това, Бътлър изпусна едно доста гръмко „Ха!“ и се облегна назад, скръстил ръце на гърдите си. Уитни рязко извърна глава по посока на звука и понечи да каже нещо, но Бътлър бързо наведе глава и съдията отново насочи вниманието си към свидетеля.