Нора не реагира на възклицанието на адвоката.
— Успяхте ли да опознаете по-отблизо баща ѝ? — попита тя.
— Да. Запазих това в тайна от нашите, но с господин Куфаро се спогаждахме доста добре, сядах при него в клуба и си говорехме много. Той ме пращаше тук-там със задачи и ми плащаше за услугите.
— Какви задачи?
Бътлър отново беше на крака с възражение. Очевидно целта му бе да прекъсне показанията на свидетеля.
— Отхвърля се — каза съдия Уитни, който вече не си даваше труда да посочва причини.
— Да взема от някого или да занеса някому плик.
— Казвате, че сте пазили това в тайна от родителите си. Защо?
— Те не харесваха господин Куфаро или поне света, в който живееше, и не искаха да се навъртам около него. Ако някой ме попиташе, обяснявах, че ирландците не обичат италианците, но това не беше всичко.
— А как обяснявахте парите, които изкарвахте?
— Казах им, че съм си намерил работа в „Мейсис“.
— Истина ли беше това?
— Не. Висях в клуба.
— Казахте на заседателите какво са мислили родителите ви за господин Куфаро. А вие харесвахте ли го?
— Да, много. Най-вече си падах по Джина, но и него го смятах за готин човек. През цялото време ми казваше какъв потенциал имам. Като младеж жадувах за признание, а семейството ми не разполагаше с излишни пари, затова за мен имаше голямо значение, че ми плаща за услугите, които му вършех.
— Възразявам, няма връзка с темата! — извика Бътлър.
— Отхвърля се.
— Какво според вас е имал предвид под „потенциал“?
Бътлър отново беше на крака.
— Господин съдия, искам да подам принципно възражение срещу показанията на този свидетел.
Във федералното наказателно съдопроизводство нямаше такова понятие като принципно възражение, но на съдия Уитни му беше дошло до гуша от Бътлър, затова кимна. Приемайки, че възражението му е прието, Бътлър си седна и остана на стола си.
— Той не конкретизира очакванията си към мен — каза Конър. — Никога не сме говорили какво работи, но Джина ми обясни, че единствено мъже можели да се присъединяват към неговата организация, при това само с бащи италианци. Затова и двамата с нея бяхме аут. Но той не спираше да говори за великите неща, които бих могъл да постигна в живота си, и наистина ме подтикваше да се запиша в някой прочут университет. Казваше ми, че мъжете с костюми и дипломи от Бръшляновата лига въртят света и изкарват големи пари. Накара ме да искам всичко това.
— А вие?
— Какво аз?
— Записахте ли се в прочут университет?
— Да. Кандидатствах в няколко и ме приеха в Йейл, който беше моят пръв избор.
— Как можахте да си позволите следването там?
— Господин Куфаро беше във възторг и каза, че той щял да плати. И го направи.
— Вашите родители какво си помислиха за това?
— Нищо. Казах им, че получавам стипендия и че мога да доплатя разликата, като работя в кампуса. Те така и не разбраха.
— С Джина заедно ли следвахте?
— Не, тя си остана у дома и се записа в „Айона“, католически колеж в Ню Рошел, недалече от къщата, в която живееха.
— Връзката ви продължи ли?
— Да, макар че известно време беше доста напрегната. Джина си беше наумила, че момичетата от Бръшляновата лига ще ме свалят или нещо такова. Всъщност понякога я засичах в кампуса да ме следи, сякаш ме проверяваше. На два-три пъти жестоко се скарахме за това. Накрая реших просто да кажа на всичките си състуденти, че не ме интересуват никакви връзки с жени. И на родителите си казах същото.
— Истина ли беше това?
— Не, разбира се, защото имах връзка с Джина, обаче това беше единственият начин да изляза от ситуацията. Много я обичах и още я обичам, но тя ужасно се дразнеше. Баща ѝ също беше бесен, а той ми плащаше следването. С това си решение сложих край на проблема. Тя беше много трогната. Станахме още по-близки, което беше добре.
— Каква специалност завършихте в Йейл?
— Политически науки.
— Какво мислеше господин Куфаро за това?
— Каза, че идеята му харесва, и ме подтикваше след дипломирането да си намеря работа при някой политик, да започна да се издигам в обществото.
— И намерихте ли си такава работа?
— Да, при един член на щатския законодателен орган на име Тони Бърк.
— Какво каза господин Куфаро за това?
— Много му хареса. Все повтаряше на Джина: „Момчето ще се издигне, ще издигне и теб, че и нас покрай теб“.
— Родителите ви одобряваха ли вашата работа?
— Да, много. Казвах им на шега, че са доволни, защото Бърк е ирландско име, но моята работа им харесваше. И на мен също. Имах усещането, че върша нещо добро.