— Какво представлява тогава?
Рентгенологът се напрегна, за да включи в услуга всичките си познания.
— В последните години в медицинските списания бяха публикувани много статии за изследвания, свързани с поставянето на електронни чипове, способни автоматично да отделят равни дози лекарства, необходими за определени болести. Така се постъпва например при лечението на остеопорозата, но вашият случай не е такъв, тъй като имплантът трябва да е на равнището на кръста и да изглежда много по-внушителен.
— Тогава? — започна да губи търпение Алис.
— Поддържам идеята си за мини пейсмейкър.
— Казах ви, че нямам сърдечни проблеми! — ядоса се тя.
Лекарят отново се загледа в екрана, увеличи изображението в зоната, пусна принтера и закачи новата снимка на негативоскопа.
— Формата на вашия имплант не е академична, но съм почти сигурен, че е от титан! — заяви той.
Алис приближи лице до снимката.
— Добре, да приемем, че става дума за пейсмейкър. Имам колега, който носи такъв, той всеки седем години трябва да се явява за смяна на батерията.
— Да, това е операция, която се прави на шест до десет години. По-голямата част от пейсмейкърите са снабдени с литиеви батерии.
Алис посочи снимката.
— Как се побират батериите в толкова малко пространство?
Замислен, рентгенологът изрази една хипотеза.
— Вашият най-вероятно няма батерии.
— Как функционира тогава?
— Може би благодарение на система за самозахранване: пиезоелектрически сензор, който преобразява движенията на гръдния ви кош в електричество. Това е част от извършваните напоследък изследвания за миниатюризиране на сърдечните стимулатори.
Митчъл взе пластмасова линийка, прилепи я към негативоскопа и отбеляза една точка от снимката.
— Виждате ли този леко заоблен край, който прилича на нарез?
Алис кимна утвърдително.
— Мисля, че е конектор, който служи за свързване на пейсмейкъра със сърцето ви посредством сонда.
— А къде е сондата? — попита полицайката.
— Няма я, това е най-странното.
— Следователно с какво е свързан апаратът?
— С нищо — призна лекарят. — При тази конфигурация не е в състояние да изпраща електрически импулси.
Алис неуверено попита:
— Можете ли да ми го махнете?
— Навярно един от моите колеги е способен да го стори, но трябва да ви се направят операция и допълнителни изследвания.
Мисълта на Алис препускаше със сто километра в час.
— Последно: проверих и не открих никакъв белег по гърдите, врата и под мишниците си. Как са могли да ми имплантират това без да оставят следа?
Митчъл прехапа устни.
— Може да го носите отдавна.
— Невъзможно. Щях да забележа — прекъсна го тя.
— Или пък ви е имплантирано от друго място.
Под смаяния поглед на рентгенолога Алис си разкопча колана, свали ботите си и изхлузи панталона. Прегледа внимателно глезените, краката, коленете си… Когато в горната част на лявото бедро откри прозрачна превръзка, сърцето й заби лудо. Тя махна лепенката и под нея се появи лек срез.
— Оттук са ви го имплантирали — отгатна лекарят и се приближи до белега. — Имплантът е толкова малък, че спокойно са го промушили нагоре с катетър.
Смутена, Алис се облече отново. Това разследване беше не само смущаващо и ужасяващо сюрреалистично, но и ставаше направо налудничаво.
— За да обобщим: нося пейсмейкър без батерия, без сонда и следователно не стимулира органите ми — рече тя.
— Напълно неразбираемо — измънка Митчъл.
— Но за какво служи в такъв случай?
— Точно това се питам и аз — призна рентгенологът.
19
Сред живите
Към разбитото сърце не се приближава никой, ако сам не е изпитал силата на страданието.
Бавно падаше мрак.
Слънцето изпращаше последните си лъчи като изкусен майстор на светлината. От преливащите им оттенъци гората сякаш гореше. На първи план се извиваше вихрушка от ярките пламъци на кленовете, на ясените и на брезите, блестяха златните отражения на листвениците, галеха взора меките цветове на липите. После идваше ред на златистокафявият оттенък на буковете, черната кръв на шмака и на червените американски дъбове, тъмночервеното искрене на офиките. Още по-далеч зелената стена на боровете, а над нея минералната и ръбеста маса на скалите.