Гео Милев
Септември
1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв —
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.
Из тъмни долини
— преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:
по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
— без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете — не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
— стари и млади —
се спуснаха всички отвред
— като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове —
с викове
с вой
(зад тях — на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
— удар след удар —
заплющяха
луди
куршуми — олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха…
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.
3
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ —
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви —
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
— и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Глава първа:
Септември.
— Глас народен —
— Глас божи —
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб —
и ето — кълнеме се в нашия гроб —
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта —
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам —
вечна пролет на живия блян…
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!
4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара и
Нова Загора
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец
(с поп Андрей)
— градове и села.
5
Народа въстана
— с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
— със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение —
(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
— скот като скот:
хиляди
маса
народ;
хиляди вери
— вяра в народний възход,
хиляди воли
— воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
— и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
— в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:
Хиляди —
маса —
народ.
6
Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце
светкавица
— гръм
хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
— пламтящо легло —
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици
~ 1 ~