Намирам за знаменателно, че именно на изложбата на колежа по изкуствата — с твоите прекрасни картини; с твоя дух и любов към живота, показани пред всички — най-сетне открих пътя, който щеше да ме отведе до твоя убиец.
18
Сутринта на изложбата приятелят ти Бенджамин се появи с делови вид, с вързани отзад расти, придружен от младеж, когото не познавах, и с очукан бял ван, за да закара картините ти в колежа. Каза, че събитието не е толкова официално, колкото изложбата в края на първата година, но въпреки това било важно. Можели да се появят потенциални купувачи и щели да присъстват представители от семействата на всички участници. Бяха загрижени за мен, сякаш бях особено крехка и можех да се счупя от някой по-силен шум или смях.
Когато си тръгнаха с картините от апартамента ти, забелязах, че и двамата са на път да се разплачат. Нещо беше предизвикало подобна реакция, но то бе част от живота ти, която не познавах; може би просто си спомняха за последния път, в който са били в този апартамент, и контрастът — да заварят в него мен, а не теб — беше болезнен за тях.
Лично бях опаковала картините ти, но когато влязох в галерията, буквално ахнах. Не бях ги виждала окачени на стена, а само складирани върху пода. Изложени една до друга те представляваха експлозия от живи цветове, енергичността им беше завладяваща.
Приятелите ти, с които се бях запознала в кафенето, един след друг идваха да си поговорим, сякаш изпълняваха график, според който трябваше да се грижат за мен. От Саймън нямаше и следа, но сред гостите съзрях Емилио в най-отдалечения край на залата. До него стоеше Красивата Вещица и по изражението й личеше, че нещо не е наред.
Когато приближих, видях, че е изложил картините, на които те беше нарисувал гола.
Застанах бледа като платно пред него, но се постарах да не повишавам глас — не исках никой да ме чуе, не исках да му осигурявам публика.
— Нима връзката ти с нея вече не ти носи наказателни точки? Сега, когато е мъртва? — попитах.
Той махна към картините, изглежда размяната на хапливи реплики с мен го забавляваше:
— Те не означават, че сме били любовници.
Трябва да съм го погледнала доста скептично, защото той добави:
— Мислиш, че художниците винаги спят с моделите си, така ли е, Биатрис?
Всъщност, да, точно това си мислех. А употребата на малкото ми име беше неуместно интимна, също както излагането на голите ти картини.
— Не е необходимо да си любовник на една жена, за да я нарисуваш гола.
— Но ти в действителност си бил неин любовник. И сега искаш всички да разберат, нали? В края на краищата, за теб е голяма реклама, че едно красиво и с двадесет години по-младо момиче е било готово да прави секс с теб. Фактът, че си бил неин преподавател и си женен, вероятно не струва толкова, колкото мачовската ти поза.
Видях как Красивата Вещица ми кима одобрително и леко изненадано, както ми се стори. Емилио я изгледа. Тя сви рамене и се отдалечи.
— Значи смяташ, че картините ми са „мачовска поза“?
— Използването на тялото на Тес. Да.
Тръгнах обратно към секцията, в която бяха изложени твоите картини, но той ме последва.
— Биатрис…
Не се обърнах.
— Имам новина, която може би ще ти се стори интересна. Получихме резултатите от изследването за кистозна фиброза. Жена ми не е носител на гена на болестта.
— Радвам се.
Но Емилио не беше свършил.
— Аз също не съм носител.
Но той трябваше да е. Иначе нещата не се връзваха. Хавиер беше болен, следователно баща му трябваше със сигурност да е носител на този ген.
Хванах се за най-простото обяснение:
— Обикновеното изследване невинаги е сто процента достоверно. Има хиляди мутации на този ген и…
Той ме прекъсна:
— Направихме всички възможни тестове — абсолютно всички — и категорично ни беше казано, че никой от нас не е носител на гена на кистозната фиброза.
— Понякога бебето може да е спонтанно засегнато, дори когато единият от родителите не е носител.
— И каква е вероятността това да се случи? Едно на милион? Хавиер не е имал нищо общо с мен.
За пръв път го чувах да произнася името на Хавиер — по същия задъхан начин, по който изричаше думите, с които се отказваше от него. Очевидното обяснение бе, че Емилио не е бащата. Но ти ми каза, че е той, а ти никога не лъжеш.