Не двойно, а тройно отрицание. Ораторските му способности не бяха толкова впечатляващи, колкото си мислеше.
— Неомъжена млада жена — продължи той, наслаждавайки се да натъртва на думите, — която е студентка в колежа по изкуствата в Лондон, ражда незаконно бебе с кистозна фиброза. Бебето е успешно подложено на ин витро генна терапия (помислих си колко ли горд трябва да беше от тази дребна проява на компетентност, от този миниатюрен латински термин, подхвърлен в монолога му), — но за нещастие, то умира при раждането по причини, които нямат връзка с терапията. — (Да, знам — то!) — Един от приятелите, които тя без съмнение има в изобилие, й оставя нетактично съобщение на телефонния секретар, което я тласка още по-надолу по пътя й към самоубийство.
Опитах се да кажа нещо, но той продължи, като едва спираше, за да си поеме дъх, който му беше нужен, за да ме назидава.
— Като е страдала от халюцинации, причинени от незаконните субстанции, които е приемала, тя взема един кухненски нож и отива в парка.
Забелязах погледа, който двамата с детектив Финбъро си размениха.
— Може да е купила ножа специално за целта — троснато обясни Хайнс. — Може би е искала да е скъп и специален. Или просто остър. Не съм психиатър, не мога да чета мислите на млада жена, решила да се самоубие.
Детектив Финбъро леко се дръпна от Хайнс — беше очевидно, че не го харесва.
— Отишла е в изоставена градска тоалетна — продължи Хайнс. — Или за да не я открият, или защото е искала да е навън, на снега — отново не мога да кажа какъв точно е бил мотивът й. Навън или вътре в тоалетната е взела свръхдоза приспивателни.
(Изненадах се, че успя да се въздържи от използването на израза „самоубийство чрез всякакви средства и на всяка цена“, защото направо си умираше от желание да го каже.)
— После прерязва вените си с кухненския нож. Впоследствие става ясно, че бащата на незаконното й дете не е нейният преподавател, както си е мислела, а някой друг, който може да е носител на гена на кистозната фиброза.
Не се опитах да споря с него, но може би просто изпълнявах ролята на триъгълника на магистрала П-4. Знам, това е един от твоите изрази, но споменът за него ме успокои малко, докато той ми крещеше. И докато ми говореше властно, без да ме слуша, забелязах колко раздърпани са дрехите ми, осъзнах, че косата ми имаше нужда от подстригване и вече не бях любезна, нито проявявах уважение към неговия авторитет, и не беше чудно, че той напълно ме игнорираше. Навремето и аз не обръщах внимание на хора като мен.
Когато детектив Финбъро ме изпрати до изхода на полицейския участък, аз се обърнах към него:
— Той не чу и една дума от онова, което му казах.
Детектив Финбъро явно беше засрамен.
— Заради обвиненията, които отправихте срещу Емилио Коди. И Саймън Грийнли.
— Значи е поради факта, че прекалено често съм викала „Вълк“?
Той се усмихна.
— И то твърде убедително. Не помага и това, че Емилио Коди подаде официално оплакване срещу вас, а Саймън Грийнли е син на министър от кабинета.
— Но все пак не може да не разбира, че има нещо нередно?
— Веднъж, щом е стигнал до определено заключение, подкрепено с факти и логика, е много трудно да го разубеди човек. Освен ако нямах по-сериозни разобличаващи факти.
Мислех, че детектив Финбъро е твърде порядъчен човек и добър професионалист, за да си позволи публично да критикува шефа си.
— А вие?
Той замълча за момент, сякаш не беше сигурен дали да ми се довери.
— Получих резултатите от анализа на ножа „Сабатие“. Бил е съвсем нов. И не е бил използван никога преди.
— Тя не би могла да си позволи такъв нож.
— Съгласен съм, не пасва на общата картина, особено след като е нямала дори чайник или тостер.
Значи последния път, когато бе дошъл в апартамента ти, за да говорим за резултатите от аутопсията, беше забелязал тези подробности. Не е било просто визита от състрадание, както си бях помислила тогава. Благодарна му бях, задето на първо място бе полицай. Събрах кураж да му задам въпроса си:
— Сега вече вярвате ли, че е била убита?
Последва момент, в който въпросът ми увисна статично в тишината помежду ни.
— Мисля, че е повдигната една въпросителна.
— И ще отговорите ли на тази ваша „въпросителна“?