— С каква цел? — попитах.
— Предположението ми е, че ако наистина се провежда незаконен експеримент, той цели генетично подобрение, а провеждането на подобни тестове върху хора е незаконно.
— Какъв вид подобрение?
— Не знам. Сини очи, висок коефициент на интелигентност, големи мускули. Листът с абсурдите може да продължи до безкрайност. Но какъвто и да е този ген, той има нужда от активен вирусен вектор, за да бъде транспортиран.
Говореше с факти, като учен, но под думите му прозираше дълбока емоция. Беше бесен.
— Знаете ли кой слага инжекциите с гена в „Света Анна“? — попитах.
— Нямам достъп до подобен вид информация. Тук не е както в университетите, няма размяна на идеи и информация. Така че — не. Не зная името на лекаря. Но ако бях на негово или нейно място, щях да приложа генното лечение на кистозната фиброза върху ембриони, които наистина страдат от тази болест, и същевременно щях да тествам незаконния ген. Но може би извършителят е станал невнимателен или пък не е разполагал с достатъчно пациенти. — Той млъкна и аз отново долових гнева и обидата му — някой се опитва да направи бебетата по-перфектни в някакво отношение. Но да си роден здрав, вече е признак на перфектност. Да си здрав, вече предполага перфектност. — Забелязах, че целият трепери.
Тогава се зачудих дали ти не беше разбрала за незаконния експеримент и не бе разкрила идентичността на извършителя. Затова ли те беше убил?
— Трябва да уведомите полицията.
Той поклати отрицателно глава, отбягвайки погледа ми.
— Но вие трябва да им кажете!
— Това са само предположения.
— Сестра ми и бебето й са мъртви.
Той се загледа втренчено през предното стъкло на колата, сякаш я караше, а не се криеше в нея.
— Първо трябва да намеря доказателства, че причина за това е незаконният експеримент. Веднъж щом тези доказателства бъдат открити, ще мога да спася и моята програма. В противен случай тя ще бъде преустановена във всички болници, докато не се разбере какво точно се случва, и това може да се проточи с месеци, дори с години. Може никога да не я подновят.
— Но вашата програма не би трябвало изобщо да бъде засегната. Със сигурност…
Той ме прекъсна:
— Ако пресата с нейната пословична интелигентност и деликатност се добере до тези подробности, за смъртта на бебетата няма да бъде обвинен престъпният експеримент, а моят.
— Не вярвам, че ще стане така.
— Нима? Повечето хора са зле информирани и зле образовани, и няма да видят разликата между генетично подобрение и генна терапия.
— Но това е абсурдно…
Той отново ме прекъсна:
— Тълпи от идиоти са преследвали педиатри, дори са ги нападали, защото са мислели, че педиатър и педофил са едно и също нещо! Така че — да, ще заклеймят и експерименталното лечение на кистозната фиброза като зло, защото няма да видят разликата.
— Защо тогава сте си направили труда да се разровите? — попитах го. — Щом нямате намерение да направите нищо с информацията, която сте открили?
— Направих свое проучване, защото ви обещах, че ще отговоря на въпросите ви. — Той ме погледна, лицето му излъчваше ярост — беше бесен, че съм го поставила в такава позиция. — Мислех, че няма да открия нищо.
— Значи ще трябва да отида в полицията без вашата подкрепа?
Сякаш изпитваше огромно физическо неудобство, опитваше се да приглади острите гънки на крачолите на изгладените си сиви панталони, които отказваха да се изправят.
— Поръчката на вирусния вектор може да се окаже невинна грешка; подобни компютърни недоразумения не са невъзможни. Честотата на административните грешки е направо тревожна.
— И това ли ще кажете в полицията?
— Това е най-достоверното обяснение. Така че — да, това ще им кажа.
Мълчанието увисна като стъкло помежду ни.
Наруших го:
— За какво всъщност ви е повече грижа — за излекуването на болните бебета или за собствената ви репутация?
Той отключи вратите на колата, после се обърна към мен:
— Ако в момента брат ви беше неродено бебе, какво щяхте да искате да направя?
Поколебах се, но само за миг:
— Да отидете в полицията и да им кажете истината, а после да си скъсате задника от работа, за да спасите програмата си.
Той се отдалечи от колата, без да си прави труда да ме изчака, нито да заключи автомобила.