Но вече размишлявах от доста време; не можех да позволя помежду ни да увисне мълчание.
— Не доктор Никълс, а ти си бил изследователят, който е открил онзи ген?
— Да. Хюго е добряк. Но съвсем не е брилянтен ум.
Разказът му за доктор Никълс е бил колкото трик, толкова и самохвалство. Осъзнах, че е плетял примката около Хюго Никълс от по-рано, внимателно е хвърлял сянката на вината върху него, за да я отклони от себе си. Дългосрочното планиране е било брутално пресметнато.
— Импириъл Колидж и абсурдният му комитет по лекарска етика не искаха да разрешат тестването на гена върху хора — продължи Уилям. — Нямаха въображението. Или смелостта да го направят. Представи си, ген, който повишава коефициента на интелигентност, помисли си само какво означава това! Тогава ме потърсиха от „Хром-Мед“. Единственото ми изискване беше да проведат експеримент върху хора.
— Което и направиха.
— Не. Излъгаха ме; подведоха ме. Аз…
— Наистина ли вярваш в това? Директорите на „Хром-Мед“ са много умни. Чела съм биографиите им. Със сигурност са достатъчно умни, за да наемат някой друг да им свърши работата. Да го използват като изкупителна жертва, в случай че нещо се обърка.
Той поклати отрицателно глава, но аз знаех, че съм пуснала мухата в главата му. Пред мен се отваряше път за спасение и аз хукнах с все сила по него:
— Генетично подобрение, ето къде са истинските пари, нали? Веднъж щом го легализират, ще настъпи истински бум. А „Хром-Мед“ искат да са една крачка пред всички, да са готови за този бум.
— Но те няма как да знаят.
— Играли са си с теб, Уилям.
Но бях стъпила накриво, прекалено уплашена, за да съм толкова невъзмутима, колкото се налагаше да бъда в тази ситуация; просто бях ударила по егото му и така бях освободила свежа вълна гняв. Беше държал ножа почти небрежно, сега обаче пръстите му го стиснаха силно.
— Разкажи ми за тестването върху хора, какво стана?
Пръстите му продължаваха да стискат ножа, но кокалчетата им вече не бяха толкова побелели, следователно леко ги беше отпуснал. В другата си ръка държеше фенерче. Беше дошъл екипиран: нож, фенерче, велосипедна верига, гротескна пародия на планинската екипировка на бой-скаут. Чудех се с какво ли още се беше подсигурил.
Господин Райт хваща ръката ми и отново ме облива огромна вълна на благодарност; вече не отблъсквам ничия проява на доброта.
— Призна, че неговият ген за увеличаване на човешкия коефициент на интелигентност водел до две неща. Той засягал не само капацитета на паметта, но и дейността на белите дробове. Което означаваше, че при раждането си бебетата не са можели да дишат.
Толкова съжалявам, Тес.
— Каза ми, че ако бебетата бъдат интубирани веднага след раждането, ако им се помогне да дишат известно време, тогава всичко щяло да е наред. Щели да оцелеят.
Беше ме повалил на пода, върху лявата ми страна. Влажният студ от цимента пропиваше в тялото ми. Опитах се да помръдна, но крайниците ми тежаха неимоверно. Сигурно ми беше сипал опиат в чая. Можех да разчитам единствено на думите, за да остана жива.
— Но ти не си им помогнал да дишат, нали? На Хавиер. На бебето на Хати.
— Не бях виновен аз. Ставаше дума за рядко белодробно заболяване и някой щеше да започне да задава въпроси. Просто трябва да ме оставят да свърша цялата работа сам. Тогава няма да има никакви проблеми. Заради останалите е, тълпят се около мен, не ми дават никакво пространство.
— Значи си излъгал за причината, довела до смъртта на бебетата?
— Не можех да рискувам хората да започнат да задават въпроси.
— А аз? Едва ли ще изимитираш второ самоубийство след това на Тес? Едва ли ще се опиташ да хвърлиш върху мен вината за собствената ми смърт така, както си направил с Тес? Защото ако се случи втори път, в полицията ще се усъмнят.
— Да го изимитирам? Караш го да звучи толкова обмислено. Не съм го планирал, казах ти. Можеш и сама да го видиш, като отчетеш грешките, които съм допуснал, нали? Планирал съм изследователската си работа и експеримента си до най-малкия детайл, но не и това. Бях принуден да стигна до тук. Дори им платих, по дяволите, като през цялото време изобщо не ми мина през ума, че може да изглежда подозрително! Не ми и хрумна, че може да се свържат една с друга.