— Всъщност помня много ясно. Дори на единадесет беше твърде печена за училище.
— Не съм сигурна, че „печена“ е думата, която бих…
— О, не исках да прозвучи зле — сякаш е била надменна или разпусната, или нещо подобно. Това беше удивителното — причината, поради която си я спомням толкова добре. Усмихваше се през цялото време; готино хлапе, което се смееше с глас и се усмихваше едновременно. Никога преди не бях виждала тази комбинация у другиго. — Тя млъкна, гласът й стана леко колеблив. — Трябва да е било трудно да се състезава човек с нея…?
Не знаех дали пита от чисто любопитство или от загриженост, но реших да пристъпя към целта на нашата среща.
— Можеш ли да ми кажеш какво означават резултатите?
Тя извади от куфарчето си папката и една тетрадка. Забелязах вътре едно пакетче „Калпол“ и платнена бебешка книжка. Очилата и почеркът на Кристина може и да не се бяха променили, но очевидно същото не можеше да се каже за живота й. Тя погледна към бележника си.
— Джеймс, приятелят на приятеля, за когото ти казах по телефона, е главен патолог, така че е наясно с тези неща. Но той се притеснява да се замесва — непрекъснато съдят патолози, а пресата буквално ги прави на кайма. Не може да бъде цитиран.
— Разбира се.
— Ти учеше английски, химия и биология, нали така, Хемс?
Старият прякор, покрит с праха на времето; трябваха ми няколко секунди, за да го свържа със себе си.
— Да.
— Да си се занимавала поне малко с биохимия оттогава насам?
— Не, всъщност завърших английски в университета.
— Тогава ще ти го обясня с прости думи. Най-общо казано, в тялото на Тес е имало три вида лекарствени вещества, когато е умряла.
Тя не видя реакцията ми, погледът й беше все така забит и бележника. Но аз бях изумена.
— Какви точно?
— Едното е каберголин, за спиране на кърмата.
Саймън ми беше казал за това лекарство и повторното му споменаване отново ме накара да надзърна към нещо толкова болезнено, че нямах сили да го понеса; прекъснах собствените си мисли.
— А другите?
— Едното е било седатив. Взела е доста голяма доза. Но понеже е станало няколко дни, преди да я открият и да вземат кръвната проба… — Тя млъкна разстроено, трябваше да се вземе в ръце, преди да продължи. — Онова, което искам да кажа, е, че предвид закъснението е трудно да бъдем точни относно действителното количество на поетото лекарство. Джеймс каза, че може единствено да предполага.
— И…?
— Взела е много повече от нормалната доза. Той мисли, че не е било достатъчно, за да я убие, но със сигурност би я направило изключително сънлива.
Значи заради това не е имало следи от борба, първо те е дрогирал. Дали си го разбрала прекалено късно?
Кристина продължи да чете идеалния си почерк:
— Третото лекарство е фенил-циклохексил-пиперидин, накратко фенциклидин. Това е мощен халюциноген, разработен през петдесетте, за да се ползва като упойка, но впоследствие са го спрели заради психотичните реакции, проявявани от пациентите при използването му.
Бях така удивена, че повторих като папагал:
— Халюциноген?
Кристина си помисли, че не съм я разбрала, гласът й прозвуча търпеливо:
— Това означава, че лекарството причинява халюцинации или казано на жаргон „пътешествия“. Подобно е на ЛСД, но е по-опасно. И за него Джеймс твърди, че е трудно да се каже какво количество е поела и колко време, преди да умре, заради закъснението при откриването на трупа. Също така е сложно, защото тялото складира това вещество в мускулите и мазнините при пълен психоактивен потенциал, така че то може да продължи да оказва ефект, дори след като човек е спрял да го взема.
За момент чувах единствено някакво научно дрънкане, докато най-сетне то не се трансформира в нещо, което можех да разбера.
— Наличието на това лекарство в тялото й означава, че трябва да е имала халюцинации в дните преди да умре, така ли? — попитах.
— Да.