Значи, в крайна сметка доктор Никълс се беше оказал прав; но халюцинациите ти не са били в резултат на пуерперална психоза, а на халюциногенно вещество.
— Планирал е всичко. Първо я е побъркал.
— Биатрис…?
— Накарал я е да полудее, направил е така, че всички да я смятат за луда, а после я е упоил, преди да я убие.
Кафявите очи на Кристина изглеждаха огромни през стъклата на очилата; освен тях, лещите увеличаваха и съчувственото им изражение.
— Когато се сетя колко много обичам бебето си, не мога да си представя какво бих направила, ако бях на мястото на Тес.
— За нея самоубийството не е било възможна стъпка, дори и да е искала да я предприеме. Просто не би била в състояние да го направи. Не и след Лео. Освен това никога не се е докосвала до дрога.
Помежду ни се възцари мълчание и в сепарето нахлу неприличният шум откъм бара.
— Ти я познаваше най-добре, Хемс.
— Да.
Тя ми се усмихна; жест на капитулация пред моята сигурност, подплатена с тежестта на кръвната връзка.
— Наистина съм ти благодарна, Кристина.
Тя беше първият човек, който ми оказа практическа помощ. Без нея не бих узнала никога за седатива и халюциногена. Но също така й бях благодарна и за това, че достатъчно ценеше моята гледна точка, за да се въздържи от натрапване на своята. Бяхме прекарали шест години в един и същ клас по време на пубертета и не си спомням тогава изобщо да сме се докосвали една до друга, но сега, пред вратите на ресторанта, крепко се прегърнахме за довиждане.
— Каза ли ви нещо повече за фенциклидина? — пита господин Райт.
— Не, но беше достатъчно лесно да намеря нужната информация в интернет. Разбрах, че веществото прави човек параноичен и причинява плашещи халюцинации.
Дали си разбрала, че си била подлагана на психически тормоз? Ако не, какво си мислела, че ти се случва?
— Особено деструктивно е при хора, които вече страдат от психологическа травма.
Използвал е мъката ти срещу самата теб, знаейки, че така ще засили още повече ефекта на опиата.
— Има сайтове, в които американските военни са обвинявани в използването на фенциклидин в Абу Гариб и в случаи на капитулация. Беше очевидно, че „пътуванията“, които веществото е причинявало, са били ужасяващи.
Какво е било по-лошото за теб: пътуванията? Или мисълта, че полудяваш?
— И сте уведомили полицията за това? — пита господин Райт.
— Да, оставих съобщение на детектив Финбъро. Вече беше късно, много след края на работното време. Той ми се обади на следващата сутрин, за да ми каже, че ще се срещне с мен.
— Не мога да повярвам, че караш бедния човечец отново да се разкарва до тук, скъпа — Тод правеше чай и подреждаше бисквити в една чиния, сякаш те биха могли да компенсират детектив Финбъро заради неудобството, което му причинявам.
— Той трябва да разбере за лекарствата.
— Полицията вече знае за тях, скъпа.
— Не е възможно.
Тод добави бисквити с шоколадов крем към бисквитите със сметанов крем, подреди ги в две прави редици — жълта и кафява; изразяваше раздразнението си чрез симетрията на бисквитите.
— Да. Възможно е. И ще са стигнали точно до същото заключение като мен.
Той се извърна да свали тенджерата с вряща вода от котлона. Предната вечер си беше замълчал, когато му казах за лекарствата; само ме беше попитал защо не съм му казала каква е истинската цел на срещата ми с Кристина.
— Не мога да повярвам, че сестра ти не е имала даже чайник.
На вратата се позвъни.
Тод поздрави детектив Финбъро, после тръгна да вземе мама. Планът беше двете с нея заедно да опаковаме нещата ти. Мисля, че Тод се надяваше с това действие да бъда принудена да намеря убежище. Да, знам, отново американизъм, но дори не знам английския му еквивалент; „да се изправя лице в лице с фактите“ би казала мама, предполагам.
Детектив Финбъро седна на дивана ти и учтиво изяде една бисквита, докато му предавах разговора си с Кристина.
— Вече знаем за седатива и за фенциклидина.
Бях удивена. В крайна сметка Тод се беше оказал прав.
— Защо не ми казахте?
— Мислех, че двете с майка ви си имате достатъчно грижи и без това. Не исках да добавям към тях ненужен стрес. А и лекарствата просто потвърдиха нашето убеждение, че Тес се е самоубила.
— Мислите, че нарочно ги е взела?