Той мълчеше.
— Тя ме е потърсила, а аз я подведох. Но ме е потърсила.
— Да, така е.
Стори ми се, че забелязах по лицето му да проблясва емоция, и този път тя не беше състрадание.
12
Час и половина, след като детектив Финбъро си беше тръгнал, Тод докара мама в апартамента. Парното, изглежда, беше напълно сдало багажа, затова тя не свали палтото си.
Дъхът й се виждаше в студената като хладилник всекидневна.
— Така, да започнем с нещата й. Донесла съм фолио с въздушни мехурчета и други опаковъчни материали.
Може би се надяваше, че енергичната й целеустременост би могла да ни заблуди и да ни накара да си мислим, че можем да внесем ред в хаоса, сътворен от смъртта ти. Макар че ако трябва да сме честни, смъртта наистина включва обезкуражаващ дисплей от практически задачи; всички онези вещи, които си била принудена да оставиш след себе си, трябваше да бъдат сортирани, опаковани и разпръснати из живия свят. Караше ме да си мисля за празно летище и лента за багаж, която не спира да се върти, а върху нея са струпаните ти дрехи, картини, книги, контактни лещи и часовник за камина, и само мама и аз сме хората, които имат нещо общо с тях.
Мама започна да реже фолиото, гласът й звучеше обвинително:
— Тод ми каза, че пак си накарала детектив Финбъро да се среща с теб?
— Да — поколебах се, преди да продължа. — В тялото й са открити упойващи вещества.
— Тод вече ми каза. Всички знаем, че не е била на себе си, Биатрис. И един бог знае, че е имала достатъчно неща, от които е искала да избяга.
Тя отиде в дневната, за да „придвижи нещата преди обяд“, и така ме лиши от възможността да споря с нея.
Извадих актовите картини, на които Емилио те беше нарисувал гола и набързо ги опаковах. Отчасти защото не исках мама да ги види, но също така, защото аз самата не исках да ги гледам. Да, прекалено много се старая да изглеждам скромна и целомъдрена, но не това беше причината. Просто не можех да понеса да гледам живия цвят на нарисуваното ти тяло, когато лицето ти в моргата беше толкова восъчно бледо. Докато ги увивах, си помислих, че Емилио притежава най-очевидния мотив да те убие. Заради теб би могъл да загуби кариерата и жена си. Да, тя вече е знаела за връзката ви, но той не го е предполагал и сигурно е предвиждал различна реакция. Само че твоята бременност би могла да го издаде, затова не разбирах защо — ако те е убил, за да защити брака и кариерата си — би чакал до раждането на бебето.
Бях привършила с опаковането на неговите платна и се заех с една от твоите собствени картини. Не гледах към пеещите й цветове, но си спомнях радостта ти, когато — четиригодишна — стискаше балончетата на парче опаковъчно фолио между малките си палец и показалец: „Пук!“.
Мама влезе и погледна към купчината платна.
— Какво, за бога, е мислела да прави с всичко това?
— Не съм сигурна, но от колежа искат да ги включат в тяхна изложба. Ще бъде след три седмици. Искат да отделят специално място за картините на Тес.
Бяха ми се обадили два дни по-рано и аз вече се бях съгласила.
— Но няма да платят за тях, нали? — попита мама. — Не разбирам каква според нея е била целта на всичко това?
— Искаше да е художник.
— Нещо като декоратор? — удивено попита мама.
— Да го наречем „компютърен продукт“ — каза ми ти, като ме подиграваше мило за остарелия ми речник. — Звездите в попа са творци, творците са художници, а художниците са декоратори.
— Да се рисуват картини по цял ден, е занимание за деца от детската градина — продължи мама. — Не възразявах особено срещу решението й да се концентрира върху това. Мислех, че е добре за нея да си почине от истинските предмети, но да го наречем „висше образование“ си е направо нелепо.
— Тя просто следваше таланта си.
Да, знам. Малко слабичък довод.
— Беше инфантилно — сряза ме мама. — Пропиля всичките си академични постижения.
Толкова ти беше ядосана, че си умряла.
Не бях казала на мама, че бях уредила Хавиер да бъде погребан заедно с теб, страхувах се от конфронтация, но не можех да отлагам повече.
— Мамо, наистина мисля, че тя би искала Хавиер…
Мама ме прекъсна:
— Хавиер?
— Бебето й; тя би искала…
— Използвала е името на Лео?
Гласът й звучеше ужасено; съжалявам.