— Да, обичам я.
Тя ме погледна, лицето й — топло и изпълнено със състрадание — ме удиви. Веднага беше изскочила от кутията, в която така удобно я бях напъхала. Държеше се мило с мен, а трябваше ролите ни да са сменени. Дадох й малкия куфар, който държах в ръката си.
— Нося ти някои бебешки неща.
Не изглеждаше дори наполовина толкова доволна, колкото бях очаквала. Помислих си, че причината може да се дължи на факта, че дрешките бяха купувани за Хавиер; че са изцапани със скръб.
— Тес… погребение?
— О, да, разбира се. В Литъл Хадстън, край Кеймбридж — в четвъртък, петнадесети февруари в единадесет часа.
— Може напишеш…?
Записах детайлите и после буквално натиках куфара в ръцете й.
— Тес би искала да ти ги дам.
— Наш свещеник казва месата за нея в неделя. — Зачудих се защо сменя темата. Дори не беше отворила куфара. — Това добре?
Кимнах. Обаче не съм сигурна ти как би го изтълкувала.
— Отец Джон. Той е много добър мъж. Той е много… — тя неволно сложи ръка върху корема си.
— Много добър християнин? — попитах.
Кася се усмихна, схванала шегата ми:
— За свещеник. Да.
И тя ли се шегуваше?
Да. Беше много по-умна, отколкото я смятах.
— Месата. Дали Тес възразява? — попита. Отново се запитах дали нарочно използваше сегашно време. Може и така да беше — ако месата е онова, за което се смята, тогава ти би трябвало да си горе, на небето, или в чакалнята на чистилището, в сегашно време. Ти си в настоящето, макар да не си тук и сега — и може би месата на Кася е стигнала до теб и сега се чувстваш малко глупаво заради по-раншния си атеизъм.
— Искаш ли да надникнеш в куфара и да решиш какво ще задържиш?
Не съм сигурна дали зададох този въпрос от любезност, или защото исках да я върна там, където усещах превъзходство. Определено не се чувствах удобно, че получавах доброта от някой като Кася. Да, все още продължавах да съм достатъчно голям сноб, за да мисля с изрази като „някой като“.
— Първо направя чай?
Последвах я в мрачната кухня. Балатумът на пода беше съдран и разкриваше цимента отдолу. Но всичко беше възможно най-чисто, като се има предвид отчайващото състояние на помещението. Белият очукан порцелан светеше, старите тигани блестяха върху ръждясалата стойка. Тя напълни чайника с вода и го сложи на котлона. Не мислех, че ще може да ми каже нещо полезно, но все пак реших да опитам.
— Знаеш ли дали някой се е опитвал да дава наркотици на Тес?
Кася ме погледна ужасена:
— Тес никога не взима дрога. С бебето нищо лошо. Никакъв чай, никакво кафе.
— Знаеш ли от кого се е страхувала?
Кася поклати глава:
— Тес не страхува се.
— Но след като е родила?
Очите й се наляха със сълзи и тя се извърна настрани, борейки се да се овладее. Разбира се, че е била в Майорка с Мич, когато си родила Хавиер. Беше се върнала чак след смъртта ти, когато бе почукала на вратата ти и бе открила мен вместо теб. Почувствах се виновна, задето я разстройвам, за това, че й задавам въпроси, когато беше очевидно, че изобщо не може да ми помогне. В момента ми правеше чай, така че не можех да си тръгна, но нямах представа какво още да й кажа.
— Работиш ли? — попитах, използвайки твърде директен вариант на стандартната коктейлна фраза „Какво работите?“
— Да. Чистя… Понякога полици в супермаркет, но нощна работа, ужас. Понякога работя за списания.
Веднага си помислих за порносписанията. Предразсъдъците ми, провокирани от избора й на облекло, така се бяха наместили в съзнанието ми, че не можех да ги премахна без съзнателни усилия. Макар че, ако трябва да съм честна към себе си, вече бях почнала по-скоро да се притеснявам да не е жертва на търговия с бели робини, отколкото просто да я съдя. Тя беше достатъчно интуитивна, за да почувства, че имам известни резерви по отношение на „работата й за списания“.
— Безплатните — продължи тя. — Пъхам ги в пощенски кутии. И в къща, която има „Без боклуци“, и там слагам. Не мога чета английски.
Усмихнах й се. Тя изглеждаше доволна от първата искрена усмивка, с която й бях отвърнала.
— Всички врати в богатите места не искат безплатни вестници и брошури. Но ние не ходим в бедните места. Смешно, нали?
— Да. — Започнах да търся начална фраза за нова тема. — Къде се запозна с Тес?