Настроението в кафенето се смени, атмосферата натежа, заредена с неразбираемо за мен напрежение.
— Всички знаехте, че Саймън е искал да й стане гадже, нали? — попитах.
Хората кимнаха, но никой не предложи никаква информация по въпроса.
— Емилио Коди ми каза, че Саймън ревнувал? — попитах, опитвайки се да провокирам разговор.
Отговори едно момиче, което с гарвановочерната си коса и рубиненочервени устни приличаше на вещица от приказките:
— Саймън ревнуваше от всички, които Тес обичаше.
За кратко се зачудих дали и аз влизах в това число.
— Но тя не е обичала Емилио Коди? — казах.
— Не. В случая с Емилио Коди Саймън по-скоро се чувстваше като на състезание — отвърна Красивата Вещица. — Но ревнуваше от бебето на Тес. Не можеше да понесе мисълта, че тя обича някого, който дори още не е роден, а той самият не събужда подобни чувства у нея.
Спомних си огромния колаж, изобразяващ затвор, направен от множество бебешки лица.
— Той беше ли на погребението? — попитах.
Забелязах колебание върху лицето на Красивата Вещица, преди тя да отговори:
— Чакахме го на гарата, но той така и не се появи. Обадих му се по телефона и го питах какви игрички играе. Отвърна, че си бил променил намеренията и нямало да идва. Защото за него нямало да има „специално място“ и чувствата му към Тес щели да бъдат — чакайте да си спомня точно — „пренебрегнати“, а той „не можел да толерира това“.
Заради това ли бях усетила нажежаване на атмосферата, когато попитах за Саймън?
— Емилио Коди каза, че Саймън бил обсебен от нея…? — подхвърлих.
— Да, беше — рече Красивата Вещица. — Докато работеше по онзи проект — „Женската“ или някаква подобна простотия, — не спираше да я следва като някоя проклета сянка.
Забелязах как Бенджамин хвърля предупредителен поглед към Красивата Вещица, но тя не му обърна внимание:
— По дяволите, та той буквално я преследваше!
— С фотоапарата си, за да има извинение? — попитах, спомняйки си снимките ти на стената на спалнята му.
— Да — отвърна Красивата Вещица. — Не беше достатъчно мъж, за да я погледне директно, трябваше да го прави през обектив. Някои от обективите му бяха наистина дълги, сякаш беше някой скапан папарак.
— Знаете ли защо Тес го е търпяла? — попитах.
Едно момче със срамежливо изражение, което досега беше мълчало, отвърна:
— Тя беше добра, а и мисля, че го съжаляваше. Той нямаше други приятели.
Обърнах се към Красивата Вещица:
— Проектът му спрян ли е бил? Стори ми се, че намекнахте нещо такова?
— Да. Госпожа Бардън, неговата преподавателка, му каза, че трябва да престане. Знаеше, че той просто го използва като извинение да се мъкне след Тес. Предупреди го, че ще го изключат, ако продължава.
— Кога беше това? — попитах.
— В началото на учебната година — отвърна Анет. — Значи трябва да е било миналия септември, първата седмица. Тес наистина изпита облекчение, когато разбра.
Но снимките му те бяха запечатвали през цялата есен и зима.
— Той е продължил да го прави — казах. — Никой от вас ли не е знаел?
— Трябва да е станал по-прикрит — каза Бенджамин.
— Това не би било трудно — намеси се Красивата Вещица. — Но ние не виждахме Тес толкова често, след като си взе една година почивка от колежа.
Спомних си думите на Емилио: Трябва да разпиташ онзи младеж, който вечно я следваше по петите със скапания си фотоапарат.
— Емилио Коди е знаел, че следенето не е престанало — казах. — А той е преподавател в колежа. Защо не се е постарал Саймън да бъде изключен?
— Защото Саймън знаеше за връзката на Емилио Коди с Тес — отвърна Красивата Вещица. — Вероятно всеки от двамата е държал в шах другия.
Повече не можех да отлагам въпроса си:
— Мислите ли, че някой от двамата би могъл да я убие?
Групата замълча, но почувствах по-скоро срам и неловкост, отколкото шок. Дори Красивата Вещица отбягна погледа ми.
Накрая се обади Бенджамин, за да е мил с мен, предполагам:
— Саймън ни каза, че е страдала от следродилна психоза. И че заради тази психоза се е самоубила. Такова било заключението на съдебния лекар и полицията го подкрепяла напълно.