Жената от рецепцията ме изгледа:
— За кога казахте, че сте записана?
— За два и половина.
— Извадихте късмет, че доктор Никълс намери време да ви приеме.
— Сигурна съм, че сметката ми ще компенсира причиненото му неудобство.
Загрявах за още малка доза конфронтация. Гласът й прозвуча раздразнено:
— Попълнихте ли формуляра?
Върнах й листа, на който бях написала единствено детайлите на кредитната си карта. Тя го взе от ръката ми, тонът й стана заядлив, погледът — пренебрежителен:
— Не сте писали нищо за медицинската си история.
Помислих си за хората, които идваха тук — депресирани или изнервени, или загубили представа за реалността, пропадащи в бездната на лудостта; крехки, уязвими хора, които заслужаваха малко любезност от първия човек, с когото трябваше да разговарят тук.
— Не съм дошла за медицинска консултация.
Тя не искаше да издаде, че съм я заинтригувала. Или пък може би си мислеше, че съм просто поредната откачалка, с която не си струва да се занимава.
— Тук съм, защото сестра ми бе убита, а доктор Никълс е бил нейният психиатър.
За момент привлякох вниманието й. Очите й обходиха мазната ми коса (неизмитата коса е един от първите признаци за нечия скръб), липсата на грим по лицето ми и торбичките под очите ми. Видя белезите на мъката, но ги интерпретира като признак на лудост. Взе формуляра, без да каже нито дума повече.
Докато чаках, си спомних имейлите, които си бяхме разменили, когато веднъж ти казах, че се замислям дали да не посетя терапевт.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Доктор за кукувци? За какво, за бога, ти е някой от тях, Бий? Ако имаш нужда да говориш за нещо, защо не го направиш с мен или с някой от приятелите ти?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Просто си мислех, че ще е интересно, дори ценно, да посетя психиатър. Съвсем различно е от разговор с приятели.
Lol
Бий
P.S. Вече не им викат доктори за кукувци.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Само че разговорите с мен са безплатни, освен това аз ти мисля само най-доброто, а и няма да те ограничавам в рамките на един час.
Т
P.S. Те са като гореща центрофуга за личността, свиват те до нещо, което съответства на категория от някой учебник.
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Става дума за висококвалифицирани професионалисти. Един психиатър (не говоря за психолог) е напълно квалифициран лекар, който след завършване на общото си медицинско образование изкарва и допълнителна специализация. Нямаше да казваш, че са центрофуги, ако страдаше от раздвоение на личността или деменция, или пък шизофрения, нали?
Lol
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Имаш право. Но ти не страдаш от нищо такова.
Т
P.S. Ще го изкрещя малко по-високо, в случай че думите ми не са стигнали до теб, както си се качила на оня подиум.
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Нямах предвид, че само хората, които страдат от тежки психически заболявания, имат нужда от психиатър; понякога онези, които, макар и наранени, не спират да функционират, също имат нужда от професионална помощ.
Lol
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Бий, съжалявам. Ще ми разкажеш ли?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Трябва да отида на една много в. среща, ще говорим по-късно.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
А пък от мен се очаква да сервирам, а не да ти пиша имейли от компютъра на Бетина; хората от маса четири още си чакат сиренето, но няма да помръдна оттук, докато не ми отговориш.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Клиентите от четвърта маса си тръгнаха без сирене.
О, не ми чети морал, става ли? Дори използвам американизми, за да видиш колко отчаяно искам да ми простиш.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Смяната ми вече свърши, Бий-бобче, а аз още вися на компютъра на Бетина, така че ще ми отговориш веднага, щом получиш този имейл, нали? Моля те?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Не те отбягвах, просто бях на една среща, която се проточи. Не търси някакъв скрит смисъл в тази работа с психиатъра. Нали знаеш, когато си в Ню Йорк, прави като нюйоркчаните… В Лондон трябва да минава полунощ, така че си върви у дома и поспи малко.
Lol
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Ако не искаш да ми кажеш, няма значение. Предполагам, че раната ти е свързана с Лео? Или татко?
Lol
Жената от рецепцията ме поглежда от висотата на бюрото си:
— Доктор Никълс вече може да ви приеме.
Докато вървях към кабинета му, си спомних разговора ни от онази вечер (мое време; за теб беше два часа след полунощ). Така и не бях ти казала защо искам да се срещна с психиатър, но ти ми беше обяснила защо не смяташ, че е полезно:
— Умът ни е това, което сме ние самите; с него чувстваме, мислим и вярваме. Там съхраняваме нашите любов, омраза, вяра и страст.
Почвах да се чувствам засрамена от твоята откровеност, но ти продължи:
— Как може някой да се надява да изцери ума на друг човек, освен ако не е теолог, философ и поет едновременно?
Отворих вратата на психиатъра и влязох в кабинета.
Когато си видяла доктор Никълс за първи път в държавната клиника, сигурно е бил облечен в бяла престилка, но в частната си приемна носеше избелели джинси и стар вълнен пуловер, който изглеждаше мърляв на фона на аристократичните раирани тапети. Според мен наближаваше четиридесетте — мислиш ли, че съм познала?
Той стана от стола си и ми се стори, че забелязах съчувствие по сбръчканото му лице:
— Госпожице Хеминг? Много съжалявам за сестра ви.
Чух някакво тракане изпод бюрото му и забелязах един стар лабрадор, който унесено гонеше зайци в съня си, удряйки с опашка по пода. Осъзнах, че в офиса мирише слабо на куче, и това ми хареса повече, отколкото аромата на лилиите в приемната. Представих си как рецепционистката се носи сред пациентите, въоръжена с освежител за въздух.
Той ми посочи един стол до неговия:
— Моля, седнете.
Докато сядах, видях поставена на видно място снимка на малко момиченце в инвалидна количка и фактът, че доктор Никълс проявяваше бащинската си гордост така безусловно, ме накара да ревизирам отношението си към него.
— С какво мога да ви помогна? — попита ме той.