— Ето — казах и й подадох билетите. — Имам нещо за теб.
Тя озадачено пое билетите.
— Не можах да си позволя да купя самолетни билети до Полша, затова взех билети за автобус; можем да тръгнем шест седмици след раждането на бебето. Има по един билет за всяка от нас, бебето ще пътува безплатно.
Мислех, че тя трябваше да заведе бебето си в Полша и да го покаже на бабите и дядовците му, както и на чичовците, лелите и братовчедите му. Кася разполага с цяло котило роднини, които да подкрепят това бебе. Тъй като майка ми и баща ми бяха единствени деца в семействата си, ние нямахме мрежа от роднински връзки, която да омекоти удара от едно евентуално наше падане. Семейството ни беше свило размерите си още преди да се родим.
Кася гледаше втренчено билетите, необичайно притихнала.
— Също така съм ти взела и еластични чорапи, понеже приятелката ми, която е лекарка, казва, че трябва много да внимаваш да не развиеш тромбоза, zakrepica — добавих, превеждайки последната дума на полски, след като предварително я бях проверила в речника. Не можех да разчета изражението й и взех да се притеснявам, че действието ми може да се изтълкува като намеса в личния й живот.
— Не е необходимо да отсядам при семейството ти. Но наистина не мисля, че трябва да пътуваш сама с едно новородено, и то толкова надалече.
Тя ме целуна. Осъзнах, че това беше първият път, в който я виждах да плаче.
Казах на господин Райт за резултатите от изследванията на Мич.
— Помислих си, че това беше другата причина, поради която подбираха бедни неомъжени момичета — на тях по-трудно можеше да им се вярва.
Вместо да ме ободри, слънцето ме приспива. Свършвам разказа си за изследванията на Мич.
Вече ми е наистина трудно да говоря свързано:
— После дадох билетите на Кася и тя се разплака.
В момента разсъдъкът ми е прекалено разфокусиран, за да отсее важното от маловажното.
— Онази вечер разбрах колко храбра беше Кася. Бях я смятала за наивна и незряла, но всъщност тя беше истински смела и аз трябваше да го разбера още когато се беше изправила срещу Мич, за да ме защити, знаейки, че впоследствие ще си отнесе боя заради тази си постъпка.
Синините по лицето и охлузванията по ръцете й бяха достатъчно доказателство за кураж. Но такива бяха и песните, и танците й пред лицето на онова, което съдбата й поднасяше. И тя като теб има дарбата да открива щастие в дребните неща. Сканира живота за злато и го намира ежедневно.
И, подобно на теб, тя не смята, че е голяма работа, ако загуби нещо. Това вече не ми се струва признак на незрялост; също така съм осъзнала, че моята маниакална подреденост не е признак за голяма зрялост. Представи си, че учиш нов език и запаметяваш само изразни средства, с които да описваш един прекрасен свят, отказвайки да наизустяваш мрачните и нерадостни думи; правейки това, лингвистично оформяш света, който населяваш. Не мисля, че това е наивно, напротив, смятам го за фантастичен оптимизъм.
На следващата сутрин реших, че трябва да й кажа какво става. Коя бях, та да си въобразявам, че след случилото се с теб мога да се грижа за друг човек?
— Канех се да й кажа, но тя вече телефонираше на цяла Полша, за да им съобщи, че ще заведе бебето на гости. После получих нов имейл от професор Росен, в който той искаше да се срещнем. Кася още говореше с близките си, когато излязох.
По предложение на професор Росен се срещнахме пред входа на „Хром-Мед“, където въпреки неделния ден гъмжеше от хора. Очаквах да ме придружи до офиса си, но вместо това той ме поведе към колата си. Влязохме вътре и той заключи вратите. Демонстрантите продължаваха да са там — на известно разстояние от нас — и аз не чувах добре скандирането им.
Професор Росен се опитваше да звучи спокойно, но не можеше да контролира треперенето на гласа си:
— В „Света Анна“ е бил поръчан активен вирусен вектор под претекст, че ще бъде използван в моята програма.
— Какво означава това? — попитах го.
— Или че там е имало огромно прецакване — отвърна и аз си помислих, че той никога преди не беше използвал думи като „прецакване“ и че това е най-жаргонният израз, който би си позволил. — Или в „Света Анна“ се тества различен ген, който има нужда от активен вирусен вектор, и моето експериментално лечение на кистозната фиброза е било използвано като прикритие.
— Значи един вид експерименталната ви програма е била открадната?
— Може би да. Ако предпочитате да бъдем мелодраматични.
Той се опитваше да омаловажи случващото се, но не успяваше да се вживее напълно в ролята на непукист.
— С каква цел? — попитах.
— Предположението ми е, че ако наистина се провежда незаконен експеримент, той цели генетично подобрение, а провеждането на подобни тестове върху хора е незаконно.
— Какъв вид подобрение?
— Не знам. Сини очи, висок коефициент на интелигентност, големи мускули. Листът с абсурдите може да продължи до безкрайност. Но какъвто и да е този ген, той има нужда от активен вирусен вектор, за да бъде транспортиран.
Говореше с факти, като учен, но под думите му прозираше дълбока емоция. Беше бесен.
— Знаете ли кой слага инжекциите с гена в „Света Анна“? — попитах.
— Нямам достъп до подобен вид информация. Тук не е както в университетите, няма размяна на идеи и информация. Така че — не. Не зная името на лекаря. Но ако бях на негово или нейно място, щях да приложа генното лечение на кистозната фиброза върху ембриони, които наистина страдат от тази болест, и същевременно щях да тествам незаконния ген. Но може би извършителят е станал невнимателен или пък не е разполагал с достатъчно пациенти. — Той млъкна и аз отново долових гнева и обидата му — някой се опитва да направи бебетата по-перфектни в някакво отношение. Но да си роден здрав, вече е признак на перфектност. Да си здрав, вече предполага перфектност. — Забелязах, че целият трепери.
Тогава се зачудих дали ти не беше разбрала за незаконния експеримент и не бе разкрила идентичността на извършителя. Затова ли те беше убил?
— Трябва да уведомите полицията.
Той поклати отрицателно глава, отбягвайки погледа ми.
— Но вие трябва да им кажете!
— Това са само предположения.
— Сестра ми и бебето й са мъртви.
Той се загледа втренчено през предното стъкло на колата, сякаш я караше, а не се криеше в нея.
— Първо трябва да намеря доказателства, че причина за това е незаконният експеримент. Веднъж щом тези доказателства бъдат открити, ще мога да спася и моята програма. В противен случай тя ще бъде преустановена във всички болници, докато не се разбере какво точно се случва, и това може да се проточи с месеци, дори с години. Може никога да не я подновят.
— Но вашата програма не би трябвало изобщо да бъде засегната. Със сигурност…
Той ме прекъсна:
— Ако пресата с нейната пословична интелигентност и деликатност се добере до тези подробности, за смъртта на бебетата няма да бъде обвинен престъпният експеримент, а моят.
— Не вярвам, че ще стане така.
— Нима? Повечето хора са зле информирани и зле образовани, и няма да видят разликата между генетично подобрение и генна терапия.
— Но това е абсурдно…
Той отново ме прекъсна:
— Тълпи от идиоти са преследвали педиатри, дори са ги нападали, защото са мислели, че педиатър и педофил са едно и също нещо! Така че — да, ще заклеймят и експерименталното лечение на кистозната фиброза като зло, защото няма да видят разликата.
— Защо тогава сте си направили труда да се разровите? — попитах го. — Щом нямате намерение да направите нищо с информацията, която сте открили?
— Направих свое проучване, защото ви обещах, че ще отговоря на въпросите ви. — Той ме погледна, лицето му излъчваше ярост — беше бесен, че съм го поставила в такава позиция. — Мислех, че няма да открия нищо.