— Е, бъди сигурен, че ще опитат. — Очите на Иван блеснаха. — Надявам се да съм наблизо и да гледам.
Тайно в себе си Майлс също се надяваше на това, но би предпочел да му извадят ноктите (стар похват на ИмпСи при провеждане на разпити преди няколко поколения), отколкото да го изрече на глас.
Иван шумно въздъхна.
— И все пак гем-дамите ще ми липсват. И храната също.
— У дома също има дами и храна, Иване.
— Прав си. — Иван малко се развесели.
— Ама че майтап! — Майлс пак седна на леглото си. — Ако Небесният татко на Флечър Гиайа беше пратил срещу Бараяр вместо гем-лордовете хоут-дами, сега планетата сигурно щеше да е част от Сетаганданската империя.
— Гем-лордовете са били само жестоки. Но ние сме били още по-жестоки. — Иван се загледа в тавана. — Как мислиш, колко ли поколения ще минат докато престанем да възприемаме хоут-лордовете като човешки същества?
— Правилният въпрос е колко поколения ще минат преди те да престанат да възприемат нас като хора — поправи го Майлс. „Е, свикнал съм с подобно отношение дори у дома. Поне имам някакъв опит.“ — Мисля… че Сетаганда ще остане потенциално опасна за съседите си поне докато хоут не постигнат целта си… каквато и да е тя. Императрица Лизбет и нейните предшественички — „както и наследничките й“ — развиват една двойствена раса — хоут, които контролират всичко, и гем, използвани като източник на генетичен материал и разнообразие. Подобно на земеделска компания, която продава само монокултури, но пази видоизменени семена от диви растения за всеки случай. Най-голямата опасност за всички е, ако хоут изгубят контрола си над гем. Ако на гем им бъде позволено да командват парада… е, Бараяр знае какво е да ти се изсипят на главата половин милион социалдарвинисти.
— Да — намръщи се Иван. — Както разказваше твоят изтъкнат дядо, без да пропуска нито един кървав детайл.
— Но ако… ако гем престанат да печелят военни победи през следващите едно-две поколения, дори само през нашето поколение, ако малките им експанзионистични напъни си останат все така безплодни и скъпи, както нападението над Вървейн, тогава може би хоут ще се насочат към някакъв друг вид експанзия. Може да е мирна. Или такава, за каквато изобщо да не сме в състояние да се досетим.
— Успех — изсумтя Иван.
— Успехът е нещо, което сам си изработваш, стига да го искаш.
„А аз определено го искам, и то как.“ Като държеше под око братовчед си, Майлс се пресегна и отново извади ордена.
— Да не би да си решил да го носиш? Хайде, давай.
— Не. Не и докато не ми се наложи да бъда наистина гаден.
— Но ще го запазиш?
— О, разбира се.
Иван се загледа в космоса, по-точно в стената на каютата, която ги разделяше от безкрайността.
— Космосът е голямо място и става все по-голямо. Дори хоут няма да успеят да го изпълнят цялото.
— Надявам се. Монокултурите са уязвими. Лизбет го е знаела.
Иван тихо се засмя.
— Не си ли малко дребен, за да се опитваш да промениш вселената?
Гласът на Майлс внезапно стана леденостуден.
— Иване. Защо мислиш, че хоут Флечър Гиайа реши да се държи толкова учтиво с мен? Само заради моето татенце ли? — Той завъртя ордена и погледна братовчед си в очите. — Това не е просто дрънкулка. Помисли си отново какво означава то. Подкуп, саботаж и истинско уважение, и всичко това накуп… двамата с Гиайа още не сме си разчистили сметките.
Иван първи отклони поглед.
— Ти си напълно побъркан, да знаеш.
После, след минута неловко мълчание, стана и излезе, като мърмореше нещо за намиране на истинска храна.
Майлс легна отново, присви очи и се загледа в ордена.