— Трябваше да се отвори.
Сигурно щеше да е плувнал в пот, ако не му беше толкова дяволски студено. Беше замаян от парфюма й и от небесната музика на гласа й, непроменен от силовото поле.
— Има само три възможности нещо да му се случи. Някой го е счупил — не съм, аз, кълна се! — Да не би това да е била основната причина за нахълтването на ба Лура? Може би той го беше счупил и е търсил някой невежа, върху когото да стовари вината? — или го е препрограмирал, или, което е най-вероятно, това е подхвърлено копие. Дубликат или… или…
Огромните й очи станаха още по-големи, устните й се раздвижиха, без да произнесат нито дума.
— Последното не ви ли се струва правдоподобно? — Майлс рискуваше. — Сигурно е най-трудният за изпълнение вариант, но… помислих си за момент, че едва ли сте предполагали, че ще получите ключа обратно от мен. Ако това е имитация, може би се е предполагало в момента да пътува към Бараяр с дипломатическа поща. Или… или нещо подобно.
Всичко това не беше особено смислено, но…
Тя стоеше абсолютно неподвижно, лицето й беше напрегнато от обзелата я паника. В ръцете си въртеше пръчката.
— Милейди, говорете. Ако е дубликат, явно е много добър. Сега той е у вас и можете да го използвате при церемонията. Какво от това, че не работи? Кой ще тръгне да проверява някакво излязло от употреба електронно устройство?
— Великият ключ не е излязъл от употреба. Използвахме го всеки ден.
— Той е някакъв код към данни, така ли? Е, в такъв случай имате време. Девет дни. Ако мислите, че нещо може да му се е случило, можете да го изтриете и да го програмирате отново от резервните записи. Ако това нещо в ръцете ви е нефункциониращ боклук, може би имате време да направите истински дубликат и да го програмирате. — „Само не стойте така с този смъртен израз в прекрасните си очи!“ — Говорете!
— Трябва да направя онова, което направи ба Лура — възкликна тя. — Той беше прав. Това е краят.
— Не, защо?! Това е просто… просто предмет, кой го е грижа за него? Мен определено не!
Леденосините й очи най-накрая се спряха върху него. Погледът й го накара да изпита силното желание да се свре в някой тъмен ъгъл като рак, за да скрие почти нечовешката си грозота.
— Няма резервни копия — каза тя. — Това е единственият ключ.
Майлс изведнъж се почувства отмалял, но този път не само заради парфюма й.
— Няма копия? — задави се той. — Вие да не сте побъркани?
— Това е въпрос на… контрол.
— И какво по дяволите прави истинският ключ?
Тя се поколеба и накрая проговори.
— Това е ключът към генетичната банка на хоут. Замразените генетични записи се пазят разбъркани за по-голяма сигурност. Без ключа никой не знае кое къде се намира. За да се възстановят файловете, всички записи трябва физически да се проучат и да се подложат на нова основна класификация. Има стотици хиляди записи — за всеки хоут, който е живял някога. За повторното създаване на Великия ключ ще е необходима работата на армия генетици в продължение на цяло поколение.
— Значи това е истинско бедствие. Сега вече зная, че ми е бил погоден номер. — Майлс се изправи и я погледна. — Милейди, обяснете ми какво всъщност става? Ще ви попитам отново, този път с чувство. Какво, по дяволите, е търсел ба Лура с Великия ключ на една орбитална станция?
— Никой чужденец…
— Някой вече ме въвлече във всичко това! Хвърли ме направо в центъра на събитията. Не мисля, че бих могъл да се измъкна, дори да опитам. И освен това… мисля, че трябва да се съюзим. Бяха ви необходими ден и половина само за да уредите тази втора среща. Остават още девет дни. Нямате време да се справите сама. Трябва ви… специалист. И поради една или друга причина явно не желаете той да е от вашите хора.
Тя леко потрепери. Майлс разгорещено продължи:
— Ако мислите, че съм недостоен да бъда допуснат до вашите тайни, тогава поне ми обяснете как бих могъл да направя нещата по-лоши, отколкото са сега!
Сините й очи сякаш искаха нещо от него, без тя да знае какво точно. Той обаче знаеше, че ако го помоли да си разреже вените тук и сега, единственият му въпрос ще е: „Колко дълбоко?“
— Такова беше желанието на моята Небесна господарка — ужасено започна тя и млъкна.
Майлс с всички сили се опита да запази самообладание. Всичко, което беше измъкнал досега от нея, беше или достижимо дедуктивно, или общоизвестно, поне в нейната среда. Сега тя беше на път да разкрие наистина ценна информация. Досети се за това от начина, по който спря.
— Милейди. — Майлс подбираше думите си много внимателно. — Ако ба Лура не се е самоубил, значи е бил убит. — „И ние двамата имаме много добра причина да изберем втората възможност.“ — Той е бил ваш прислужник, ваш колега… а може би и приятел? Видях тялото му в ротондата. Някой много опасен и много смел човек беше организирал тази сцена. В нея се чувстваше… зловеща подигравка.