Болка ли се четеше в тези студени очи? Толкова беше трудно да се каже…
— Имам стари и много лични причини да не мога да понасям да бъда несъзнателна жертва на хора с жестоко чувство на хумор. Не зная дали разбирате какво искам да кажа.
— Може би… — бавно изрече тя.
„Да. Погледни под обвивката. Виж мен, а не тази нелепа подигравка с човешкото тяло…“
— И аз съм единственият човек на Ета Сета, за когото сте сигурна, че не е извършил убийството. Това засега е единственият сигурен и за двама ни факт. Претендирам за правото си да зная кой ни е устроил всичко това. И единственият начин да разбера е да зная точно защо.
Тя продължаваше да мълчи.
— Вече зная достатъчно, за да ви унищожа — добави разгорещено Майлс. — Кажете ми достатъчно, за да мога да ви спася!
Съвършената й брадичка се повдигна, сякаш тя беше взела някакво ужасно решение. Най-сетне го удостои с вниманието си. Майлс се напрегна, мъчейки да схваща смисъла на думите й, а не да бъде погълнат от музиката на гласа й.
— От дълго време между Небесната господарка и императора имаше несъгласие. Милейди отдавна беше на мнение, че генната банка на хоут е прекалено централизирана в самото сърце на Небесна градина. Тя искаше за по-голяма сигурност да се направят копия на различни места. И двамата мислеха за доброто на хоут, всеки по свой начин.
— Разбирам — подканващо промърмори Майлс. — Всички са от добрите, няма проблем.
— Императорът забрани плана й. Но когато краят на живота й започна да наближава… тя стигна до заключението, че лоялността й към хоут трябва да бъде по-силна от лоялността към сина й. Преди двадесет години тя тайно започна да прави копия на записите.
— Доста голям проект — каза Майлс.
— Огромен и бавен. Но тя го осъществи.
— Колко са копията?
— Осем. По едно за всеки планетарен сатрап-губернатор.
— Точни копия?
— Да. И мога да твърдя това със сигурност. През последните пет години аз бях главен помощник по генетика на Небесната господарка.
— Ах. Значи сте обучен специалист. Вие сте запозната… много добре с всичко. И сте изключително предана.
— Как иначе бих могла да служа на Небесната господарка? — сви рамене тя.
„Но се обзалагам, че нищо не знаеш за тайните операции и задкулисните борби. Хм.“
— Щом има осем точни копия, би трябвало да има и осем Велики ключа, нали така?
— Не. Все още не. Милейди отлагаше изработката на копията до последния момент. Въпрос на…
— Контрол — довърши Майлс. — Как ли се сетих?
В очите й проблесна искра на възмущение от неуместната забележка. Майлс си прехапа езика. На хоут Райън Дегтиар никак не й беше смешно.
— Небесната господарка знаеше, че краят й наближава. Тя определи мен и ба Лура за изпълнители на тази задача. Трябваше да доставим копията на генната банка на всеки от осемте сатрап-губернатора по време на погребението й, на което те щяха да присъстват. Но… тя умря по-рано, отколкото очакваше. Още не беше подготвила изработката на копията на Великия ключ. Това изисква толкова големи познания в областта на техниката и кодирането, че за създаването на оригинала са били необходими всички ресурси на империята. Ба Лура и аз получихме подробни инструкции за банките, но не и за това как да се направят и доставят дубликатите на ключа, нито дори кога да стане това. Не знаехме какво да правим.
— Аха — тихо се обади Майлс. Не посмя да направи друг коментар, за да не спре потока от информация.
— Ба Лура предположи… че ако предадем Великия ключ на някой от сатрап-губернаторите, той ще може да изработи копията. Според мен идеята беше много опасна. Поради изкушението да запази ключа само за себе си.
— Ах… извинете. Нека да видим дали следвам мисълта ви правилно. Зная, че смятате генната банка на хоут за най-съкровеното нещо, но какви биха били политическите последствия от създаването на нови възпроизводствени центрове във всяка сатрапия?
— Небесната господарка мислеше, че след бараярската експедиция империята е спряла да се разраства. Че е започнал период на стагнация. Тя смяташе… че само ако империята се радели чрез митоза, подобно на клетка, хоут отново ще се засилят. С копирането на генните банки щеше да има осем нови центъра за експанзия.
— Осем потенциални имперски столици? — възкликна Майлс.
— Да, предполагам.
Осем нови центъра… гражданската война беше само първата от възможностите. Осем нови сетагандански империи, всяка разширяваща се като тумор за сметка на съседите… кошмар от космическа величина.