— Мисля, че разбирам защо императорът не е бил толкова ентусиазиран от биологичната концепция на майка си — внимателно каза Майлс. — Нещо, което важи и за двете страни, не мислите ли?
— Аз служа на Небесната господарка и на генома на хоут — просто отговори Райън Дегтиар. — Мимолетните политически проблеми на империята не са моя работа.
— Значи цялата тази генетична бъркотия… може ли сетаганданският император да изтълкува това като измяна от ваша страна?
— Как? — попита Райън Дегтиар. — Мой дълг е да се подчинявам на Небесната господарка.
— О!
— Но и осмината сатрап-губернатори бяха въвлечени в измяната — добави тя.
— Бяха въвлечени?
— Те получиха генните банки през миналата седмица по време на приема. Ба Лура и аз успяхме да изпълним поне тази част от плана.
— Съкровищници, за които няма ключ.
— Аз… не знам. Разбирате ли, всеки от тях… Небесната господарка смяташе, че ще е по-добре всеки сатрап-губернатор да остане с убеждението, че само той притежава копие. Така всеки ще се старае да пази по-добре тайната.
— Знаете ли… трябва да ви задам един въпрос. — „Но не съм сигурен дали искам да чуя отговора.“ — Знаете ли на кой от осмината сатрап-губернатори се е опитвал да предаде Великия ключ ба Лура, когато се натъкна на нас?
— Не — отговори тя.
— Ясно. — Майлс въздъхна удовлетворено. — Сега, сега вече зная защо съм бил въвлечен във всичко това. И защо беше убит ба Лура.
Тя се взря в него. Гладкото й белоснежно чело се намръщи.
— Не разбирате ли? Ба не се е натъкнал на нас, когато е пристигал, а когато е заминавал. Бил е подкупен. Той е предал ключа на някой от сатрап-губернаторите и е получил от него не истинско копие, защото не е имало време за декодирането му, а фалшификат. И е бил изпратен специално, за да го изгуби при нас. Което и е направил, според мен, точно по предварително замисления начин.
„Почти със сигурност не по него.“ Той закрачи напред-назад, обхванат от трескава възбуда. Не трябваше да си позволява да куца пред нея и да привлича вниманието й върху недъзите си, но не можеше да се сдържи.
— И докато всички преследват бараярците, сатрап-губернаторът тихичко си отива вкъщи с единствения екземпляр на Великия ключ и по този начин има огромно предимство пред всички останали хоут. Като предварително урежда наградата на ба за двойната му измяна и по този начин елиминира единствения свидетел. Да. Това върши работа. Или би свършило, освен ако… освен ако сатрап-губернаторът не си спомни, че след първоначалния контакт с врага всички бойни планове отиват по дяволите. — „Не и когато врагът съм аз.“ Той я погледна в очите, надявайки се да му повярва. — Колко време ще ви е необходимо, за да анализирате Великия ключ и да потвърдите или отхвърлите тази теория?
— Ще го проуча незабавно, още тази нощ. Но каквото и да е станало с него, анализът няма да ми каже кой го е направил, бараярецо. — При тези думи в гласа й отново се усети лед. — Не вярвам да си способен да изработиш истинско копие, но един фалшификат със сигурност е по силите ти. Ако това е фалшификат, къде е оригиналът?
— Явно точно това трябва да открия, милейди, за да измия позора от името си. Да възвърна честта си във вашите очи. — Очарованието на интелектуалната загадка го беше подтикнало към тази среща. Помисли си, че любопитството е най-голямата движеща сила у него. Сякаш беше повлечен от… не, сякаш се превръщаше в лавина. — Ако успея, дали… — „Какво?“ Дали ще го погледне благосклонно? Дали ще го презира като всеки друг чуждопланетен варварин? — …ще ми позволите да ви видя отново?
— Аз не… зная. — Ръката й се плъзна към контролното табло на креслото.
„Не, не, не си отивай…“
— Трябва да имаме някакъв начин да поддържаме връзка — побърза да изрече той преди тя да изчезне зад непроницаемата си преграда.
Тя кимна и извади от гънките на дрехата си малък комуникатор. Беше неукрасен, чисто функционален, също като невроразрушителя, отнет от ба Лура. Майлс вече беше започнал да мисли за този дизайн като за хоут-стил. Тя каза нещо в комуникатора. След миг хермафродитът се появи пред тях. Дали само му се стори, че очите му леко се разшириха при вида на господарката му, лишена от своя щит?
— Дай ми комуникатора си и изчакай навън — нареди хоут Райън Дегтиар.
Малката фигура кимна и мълчаливо й подаде устройството, след което безшумно се оттегли.
Тя подаде комуникатора на Майлс.
— Използвам го, за да контактувам със старшите си прислужници, когато изпълняват задачи извън Небесна градина. Вземете го.