Изглеждаше замаян. Ръката му се плъзгаше по зелената му униформа, която си бе напълно изрядна. Или повторно доведена до такъв вид. Беше сам. Спусна се, като се подпираше с една ръка на парапета, който се носеше във въздуха без видими подпори. С усилие си наложи да се усмихне преди да влезе в осветената стая. Озърташе се. Забеляза Майлс и се насочи право към него.
— Лорд Ворпатрил — каза Йенаро. — Направихте дълга обиколка. Успяхте ли да видите всичко?
— Всичко — озъби се Иван. — Дори светлината.
Усмивката на Йенаро не изчезна, но очите му сякаш бяха пълни с въпроси.
— Много се… радвам. — Един от гостите го извика и той побърза да се отдалечи.
Иван се наведе към Майлс и изсъска в ухото му:
— Да се разкарваме веднага. Май ме отровиха.
Майлс го погледна стреснато.
— Да извикам ли леколета?
— Не. Ще се върнем в посолството със земехода.
— Но…
— Не, по дяволите! — изсъска Иван. — Да се измъкваме колкото се може по-тихо. Преди онова самодоволно копеле да се е качило горе. — Той кимна към Йенаро, който се отправяше към стълбата.
— Не мисля, че е особено остроумно.
— О, всичко беше достатъчно остроумно — изръмжа Иван.
— Да не си убил някого там горе?
— Не. Но си помислих, че те никога… Ще ти разкажа в колата.
— Най-добре.
Тръгнаха. Наложи се да минат покрай Йенаро, който се лепна за тях като добър домакин и ги изпрати до вратата с обичайните вежливи думи. Отговорът на Иван беше като залп смъртоносни стрели.
Щом капакът се затвори над главите им, Майлс изкомандва:
— Казвай!
— Погодиха ми номер — отговори Иван. Още беше кипнал.
„Това да не би да те учудва, братовчеде?“
— Лейди Арван и лейди Бенело ли?
— Те бяха номерът. Зад всичко стоеше Йенаро, сигурен съм. Абсолютно си прав, че проклетият фонтан е бил капан, Майлс, сега вече разбирам. Смъртоносна красота.
— Какво се случи?
— Нали си чувал всички слухове за сетаганданските афродизиаци?
— Да…
— Е, по някое време тази вечер онзи кучи син Йенаро ми е пробутал анти-афродизиак.
— Охо!… Сигурен ли си? Доколкото знам, в подобни ситуации може да се появят естествени причини…
— Това беше капан. Не аз, а те ме прелъстиха! Замъкнаха ме горе в онази невероятна стая… явно всичко е било нагласено. Господи, беше… беше… — гласът му трепна, — беше страхотно. За известно време. И тогава разбрах, че не мога.
— И какво направи?
— Вече беше прекалено късно да се оттегля. Така че ги ощастливих. Това беше единственият начин, по който не биха могли да забележат нищо.
— Какво?!
— Наговорих им куп измислени варварски истории… Казах им, че всеки Бор се гордее с умението си да се контролира, че на Бараяр не е прието мъжът да свърши преди жената да го е направила поне три пъти. Че това е обида за нея. Така че галих, докосвах, рецитирах стихове, душех, хапех и… мамка му, пръстите ми се схванаха. — Майлс забеляза, че и говорът му е малко завален. — Имах чувството, че никога няма да заспят. Но когато това стана, и двете бяха щастливи. — На лицето му се появи самодоволна усмивка, която бързо изчезна. — Искаш ли да се обзаложим, че тези двете са най-големите гем-вампири на Ета Сета?
— Не — слисано отговори Майлс. „Нека наказанието да достигне виновника.“ Или в този случай — капанът да хване жертвата. Някой беше изучил слабостите му. Както и тези на Иван. — Трябва да се обърнем към местния отдел на ИмпСи да се погрижат всичко да остане потулено.
— Само да кажеш и дума, ще ти извия мършавия врат!
— Трябва да си признаеш на лекарите в посолството. Кръвни тестове…
— О, да. Ще поискам химически анализ веднага щом се приберем. Ами ако ефектът е перманентен?
— Ба Ворпатрил? — напевно произнесе Майлс.
— По дяволите, аз не съм се присмивал на теб.
— Вярно е, не си — въздъхна Майлс. — Предполагам, че онова, което евентуално ще открие лекарят, се разгражда много бързо. Иначе Йенаро нямаше да пие от същото.
— Мислиш ли, че е пил?
— Помниш ли злати ейл? Залагам значката си на офицер от ИмпСи, че той е причината.
Иван леко се отпусна, явно облекчен от този професионален анализ. Майлс продължи:
— Йенаро посегна на мен, а сега и на теб… Третия път… Какъв ли ще бъде следващият му ход? И дали да не се опитаме да го изпреварим? — Той се замисли. — Зависи дали Йенаро просто се забавлява, или и на него му е… погоден номер. И дали има някаква връзка между човека зад Йенаро и смъртта на ба Лура.
— Връзка? Каква връзка?
— Ние сме връзката, Иване. Двама млади бараярски провинциалисти, дошли в големия град, жадни за приключения. Някой ни използва. И според мен някой… просто е направил основна грешка при избора си на оръдия.