Майлс присви очи към списъка със заподозрените. „Трябва да го намаля по някакъв начин. По някакви начини.“ Ако приемеше, че лорд Хикс собственоръчно е убил ба Лура, трябваше да елиминира всички най-слаби и възрастни… твърде прибързано предположение. Всеки хоут-лорд можеше да има лична гем-охрана, достатъчно лоялна и способна да извърши тази задача, докато сатрап-губернаторът полага погребалните си дарове пред очите на всички и така се сдобива с желязно алиби.
Не че не беше лоялен към Бараяр, но на Майлс му се искаше точно в този момент да е служител от сетаганданските служби за сигурност — и по възможност онзи, който се занимава с предполагаемото самоубийство на ба Лура. Но нямаше начин да се добере до този поток информация, без да предизвика подозрения. А и не беше сигурен, че Райън има необходимите средства и нагласа за това, да не говорим за необходимостта сетаганданските служби да бъдат държани колкото се може по-далеч от нея. Майлс отчаяно въздъхна.
По никакъв начин не беше негова работа да се мъчи да разреши убийството на онзи ба. Задачата му бе да открие Великия ключ. Е, най-общо знаеше къде се намира той — на орбита, в кораба на някой от сатрап-губернаторите. Но на кой точно?
Звънецът на вратата прекъсна трескавите му мисли. Той рязко изключи комуникационния пулт и извика:
— Влез.
Иван се вмъкна в стаята. Лицето му беше много мрачно.
— Как мина? — запита го Майлс и му предложи да седне. Иван довлече едно тежко кресло до комуникационния пулт и намръщено се тръшна в него. Все още беше облечен в зелената си униформа.
— Беше прав. Било е поето през устата и се разгражда много бързо. Все пак не чак толкова, че нашите медици да не са в състояние да вземат проба. — Иван се почеса по ръката. — Казаха, че до утре ще изчезне напълно.
— Значи няма трайно увреждане.
— С изключение на репутацията ми. Твоят полковник Ворийди току-що пристигна с гръм и трясък, ако искаш да знаеш. Поне той погледна на нещата сериозно. Проведохме дълъг разговор за лорд Йенаро. Между другото, Ворийди не ме нарече униформен параноик. — Иван остави следващия въпрос „Защо не отидеш да се срещнеш с него?“ да виси във въздуха. Майлс го остави там.
— Добре. Поне така мисля. А спомена ли…
— Още не. Но ако не ми дадеш някои обяснения, ще му направя още едно посещение.
— Съвсем честно — въздъхна Майлс и се съсредоточи. Предаде възможно най-сбито, доколкото позволяваха заплетените обстоятелства, разговора си с хоут Райън Дегтиар, като спести единствено описанието на невероятната й красота и на своята реакция. Това определено не влизаше в работата на Иван.
— …така че ми се струва — завърши Майлс, — че единственият начин, по който можем да докажем, че Бараяр няма нищо общо с цялата тази история, е да открием онзи сатрап-губернатор, който притежава Великия ключ.
Иван го гледаше втрещено.
— Ние? Ние? Майлс, ние сме тук само от два дни и половина, как можем ние да се намесим в работите на Сетаганданската империя? Това не е ли работа на сетаганданската служба за сигурност?
— Би ли повярвал, че ще опровергаят обвиненията срещу нас? — сви рамене Майлс и докато Иван се колебаеше, продължи: — Остават ни само девет дни. Има три основни следи, които биха могли да ни насочат към извършителя. Йенаро е едната от тях. Още няколко думи пред завеждащия протокола ще накарат тукашната машина на ИмпСи да се задейства и да проследи връзките на Йенаро, без да се взема под внимание Великият ключ. Поне засега. Втората следа е убийството на ба Лура и все още не съм измислил какво да правим с нея. Поне засега. Третата следа се основава на астро-политическия анализ, а това е нещо, което мога. Виж — Майлс извика на комуникационния пулт триизмерна карта на Сетаганданската империя, нейните точки на хиперпространствени скокове и непосредствените й съседи. — Ба Лура би могъл да подхвърли фалшивия ключ на която и да е чуждопланетна делегация. Вместо това избира бараярската. По-точно, това прави неговият господар — сатрап-губернаторът. Защо?
— Може би просто сме му попаднали подръка в необходимия момент — предположи Иван.
— Мм. Ако нямаш нищо против, аз се опитвам да намаля броя на случайните фактори. Ако шефът на Йенаро е нашият човек, значи сме били избрани предварително. И така — той посочи картата, — да си представим сценарий, според който Сетаганданската империя се разпада и отделните парчета се опитват да се разширяват. Каква би могла да бъде ползата от конфликта с Бараяр?