Иван повдигна вежди, после се намръщи и се загледа в блестящите сфери, които висяха над пулта.
— Ами… Ро Сета е разположена така, че да се разраства към Комар, или би го направила, ако ние не контролирахме две трети от скоковите точки дотам. Мю Сета неотдавна получи от нас доста неприятен урок, като се опита да погълне Вървейн и Хиджън Хъб. Тези две са най-ясните. Тези три — посочи Иван, — както и самата Ета Сета, са във вътрешността и не виждам да имат някакво преимущество.
— Да видим и от другата страна. — Майлс завъртя картата. — Сигма Сета граничи с Вега. И Кси Сета, обърната към Марилак. Ако се мъчат да се отделят, за тях ще бъде добре дошло основните военни ресурси на империята да са заети с Бараяр.
— Четири от осем. Това е някакво начало — съгласи се Иван.
Значи анализът на Иван съвпадаше с неговия. Е, това можеше да се очаква — нали и двамата имаха една и съща стратегическа подготовка. Въпреки това Майлс изпита вътрешно задоволство. Щом Иван виждаше същото, значи не всичко бе плод на халюцинации и прекалено разпалено въображение.
— Това е най-проста триангулация — каза Майлс. — Ако някоя от останалите следи в разследването елиминира поне част от списъка, крайният резултат би трябвало… е, би било хубаво всички да се насочат към една-единствена цел.
— И тогава? — продължи да упорства Иван, все още изпълнен с подозрение. — Какво смяташ да правим ние?
— Не съм… сигурен. Но смятам, че едно тихо уреждане на тази каша е за предпочитане пред скандала, нали?
— О, разбира се. — Иван хапеше долната си устна и се взираше в картата. — И кога ще докладваме?
— Не… още. Но смятам, че е по-добре да започнем да документираме всичко. Лични бележки.
Така че всеки, който дойдеше след тях (Майлс не вярваше, че това ще стане след смъртта им, но все пак…), да има някаква изходна позиция и да не обърка нещата.
— Правя това от първия ден — ухили му се Иван. — Заключени са в багажа ми.
— О. Добре. — Майлс се поколеба. — Когато говори с полковник Ворийди, подхвърли ли му идеята, че Йенаро има високопоставен покровител?
— Не точно.
— Тогава поговори отново с него. Опитай се да насочиш вниманието му по някакъв начин към сатрап-губернаторите.
— Защо ти не говориш с него?
— Аз не съм… готов. Не и тази нощ. Все още се опитвам да асимилирам всичко това. И от техническа гледна точка, той ми е шеф, или щеше да бъде, ако бях тук по действителна служба. Бих искал да спестя… хм…
— Да му спестиш някои откровени лъжи — довърши сладко Иван.
Майлс му направи гримаса, но не отрече.
— Виж, имам достъп до неща, до които няма никой друг офицер от ИмпСи, и това е поради положението ми. Не искам да изгубя възможността. Но това в същото време ме ограничава — не мога да се заема с рутинно разследване и с цялата черна работа, която трябва да се свърши. Прекалено съм забележим. Трябва да изиграя собствените си силни карти и да оставя другите да изиграят слабите.
Иван въздъхна.
— Добре. Ще говоря с него. Но само този път. — Той се надигна уморено от креслото и тръгна към вратата. — Бедата, скъпи ми братовчеде, в тази твоя игра на паяк в центъра на паяжината си, който дърпа нишките, е, че рано или късно всички участници ще поискат да те обесят на тях. Разбираш много добре това, нали? И какво ще правиш тогава, господин Мозък? — Той се поклони иронично и излезе.
Майлс изръмжа, обърна се към комуникационния пулт и отново започна да изучава списъка.
На следващата сутрин посланик Воробьов беше повикан някъде по време на станалата вече обичайна закуска в компанията на двамата млади бараярци. Когато се върна, Майлс и Иван вече бяха приключили.
Посланикът не седна на мястото си, а смутено се усмихна на Майлс.
— Лорд Воркосиган. Имате необичаен посетител.
Сърцето на Майлс подскочи. „Райън тук? Невъзможно…“ Умът му направи бърз преглед на зелената му униформа — да, всичко беше изрядно, всяка дреболия стоеше на мястото си.
— Кой, сър?
— Гем-полковник Даг Бенин от сетаганданската имперска служба за сигурност. Офицер от средна величина, занимаващ се с вътрешния ред в Небесна градина. Иска да говорите насаме.
Майлс се помъчи да запази самообладание. „Какво е станало?… Може би засега нищо. Успокой се.“
— Каза ли за какво?
— Изглежда, е бил натоварен да разследва самоубийството на онзи нещастен роб. И вашите, хм, погрешни движения са привлекли вниманието му. Мисля, че ще съжалявате за постъпката си.