Майлс също се оглеждаше, но очите му не бяха толкова светнали — вчера беше прекарал дълги часове пред екрана на комуникационния пулт в зубрене на най-малките подробности с надеждата да намери начин за разплитането на тази бъркотия. Хоут заемаха местата си. Мъже в свободно падащи белоснежни дрехи придружаваха белите мехури. Долчинката започна да прилича на градина, обсипана с лудо цъфтящи бели рози. Майлс най-после разбра какво е предназначението на подобните на кутии седалки — върху тях се настаняваха мехурите. Дали Райън беше сред тях?
— Жените първи ли ще започнат? И каква е изобщо програмата?
— Жените изобщо няма да говорят днес — каза Маз. — Те са провели своя отделна церемония вчера. Ще започнат с мъжете от най-нисък ранг и ще продължат до най-високопоставените.
До сатрап-губернаторите. Майлс се приготви да чака с търпението на дебнеща в клоните на дърво пантера. Мъжете, които беше дошъл да види, точно в този момент се настаняваха в дъното на купата. Ако Майлс имаше опашка, тя щеше да трепне. Вместо това си наложи да успокои нервно треперещите си крака.
Осмината сатрап-губернатори, подпомагани от най-високопоставените си гем-офицери, заеха местата около издигнатата сцена. Майлс напрегна очи, мечтаейки си за бинокъл — не че щеше да успее да го прекара през охраната. Със съчувствие си помисли какво ли прави точно в този момент полковник Бенин и дали сетаганданската служба за сигурност ври и кипи, както ставаше с бараярската служба по време на всяка церемония, в която участваше император Грегор. Много добре си представяше картината.
Но Майлс разполагаше с онова, заради което беше дошъл — всички осем заподозрени, настанили се на седалките си пред него. С особено внимание започна да изучава първите четирима в списъка си.
Губернаторът на Мю Сета беше от съзвездието на Дегтиар, доведен вуйчо на сегашния император и заварен брат на покойната императрица. Маз също внимателно наблюдаваше как той зае мястото си и отпрати приближените си с отсечени гневни жестове. Заемаше поста си от две години — бе сменил предишния губернатор, който след разгрома при Вървейн беше отзован и впоследствие тихо бе умрял. Беше много възрастен и много опитен и беше избран най-вече за да уталожи страховете на Вървейн за евентуален реванш. Не бе човек, от който би станал изменник, помисли си Майлс. И въпреки това по думите на хоут Райън беше направил една крачка в тази посока, като тайно беше приел незаконното копие на генната банка.
Губернаторът на Ро Сета, най-близкият съсед на Бараяр, тревожеше Майлс много повече. Хоут Есте Ронд беше на средна възраст, енергичен и висок, въпреки че беше и необикновено пълен. Гем-офицерът му стоеше колкото се може по-далеч от помитащите движения на господаря си. Ронд донякъде приличаше на бик. И точно като бик беше упорит в усилията си да осигури достъп на Сетаганда до контролираните от Бараяр скокови точки в Комар. Ронд бяха едно от най-младите хоут-съзвездия и се стремяха към слава и могъщество. Есте Ронд беше доста добра перспектива за това.
Губернаторът на Кси Сета, съседът на Марилак, се появи, гордо вдигнал глава. Слайк Гиайа точно отговаряше на представите на Майлс за типичен хоут-лорд. Беше висок и женствен. Арогантен, както можеше да се очаква от доведен брат на императора. И опасен. Достатъчно млад, за да не изпусне появилата се възможност, макар и по-възрастен от Есте Ронд.
Най-младият заподозрян, губернаторът на Сигма Сета хоут Илсъм Кети, едва ли беше прехвърлил четиридесет и пет. По тяло приличаше на Слайк Гиайа, който всъщност му беше братовчед по майчина линия — майките на двамата бяха сестри, макар и от различни съзвездия. Родословните дървета на хоут бяха по-объркващи дори от тези на Вор. За проследяването на всичките им връзки щеше да е необходим специално назначен за целта генетик.
Появиха се осем реещи се мехура, които се подредиха в дъга отляво на сатрап-губернаторите. Гем-офицерите се подредиха по същия начин, но вдясно от тях. Те щяха да стоят през цялото време, разбра Майлс. Явно животът на един гем-генерал не се запълваше само с кръв и бира. А кой от тези мехури беше…