Най-накрая отново им позволиха скачване, този път през два дока от онзи, на който бяха пристигнали отначало. Този път вратата се отвори без инциденти. След известно колебание Иван излезе навън през тръбата. Майлс го последва.
Шестима мъже ги очакваха в сивото помещение, което приличаше досущ на първото, само че беше по-чисто и по-добре осветено. Майлс веднага позна бараярския посланик. Лорд Воробьов беше масивен здрав мъж на около шестдесет стандартни години, с остър поглед, усмихнат и сдържан. Носеше униформата на дома Воробьов: виненочервено и черно — твърде тържествено за случая, помисли си Майлс. Беше заобиколен от четирима телохранители в зелени бараярски униформи. Недалеч от бараярците стояха двама сетагандански служители в сиво-морави дрехи, които приличаха на дрехите на нападателя, но бяха по-сложно украсени.
Само двама служители на станцията? Къде беше тайната полиция, сетаганданското военно разузнаване или поне някой агент на някоя от фракциите? Къде бяха разпитващите, които Майлс очакваше?
Вместо всичко това той откри, че поздравява посланик Воробьов, сякаш не се е случило нищо, и че произнася думите, които беше репетирал толкова дълго. Воробьов беше човек от поколението на бащата на Майлс и всъщност беше назначен от него още по времето, когато граф Воркосиган беше регент. Посланикът заемаше този несигурен пост вече шест години, след като се бе оттеглил от армията и бе продължил да служи на империята като цивилен. Майлс потисна желанието си да му отдаде чест и само кимна.
— Добър ден, лорд Воробьов. Баща ми ви праща личните си поздрави, както и тези съобщения. — Майлс му подаде дипломатическия диск, което незабавно беше отбелязано от един от сетаганданцнте.
— Само шест куфара? — попита сетаганданецът, като кимна към багажа, когато пилотът приключи с изваждането му, отдаде чест и се върна на кораба си.
— Да, това е всичко — каза Иван. Изглеждаше напрегнат заради контрабандната стока в джоба си, но очевидно сетаганданецът не можеше да разчете изражението на братовчед му толкова добре, колкото го правеше Майлс.
Служителят махна с ръка и посланикът кимна на охраната си. Двама от тях останаха с багажа. Сетаганданецът затвори входа към кораба и тръгна нанякъде с носещата се над повърхността палета.
Иван загрижено го проследи с поглед.
— Ще си получим ли багажа?
— По всяка вероятност. След известно закъснение, ако нещата опрат до формалностите — безгрижно отговори Воробьов. — Как пътувахте, господа?
— Нормално — отговори Майлс преди Иван да успее да отвори уста. — Чак до пристигането ни тук. Това ли е обичайното място за приемане на бараярски посетители, или бяхме пренасочени по някаква друга причина? — Майлс не изпускаше от поглед втория сетагандански служител в очакване на някаква реакция.
— Пращането ни през сервизните докове е поредният малък мръсен ход на сетаганданците, за да ни покажат къде ни е мястото — кисело се усмихна Воробьов. — Прав сте, това е преднамерена обида, целяща да ни обърка. Престанах да обръщам внимание на подобни неща още преди години и ви препоръчвам да постъпвате по същия начин.
Сетаганданецът изобщо не реагира. Воробьов го третираше като част от мебелировката и той отговаряше по съответния начин. Явно това беше нещо като ритуал.
— Благодаря ви, сър, ще следвам съвета ви. Ами… вие също ли закъсняхте? Ние закъсняхме. Позволиха ни да се скачим и малко след това ни казаха да излезем обратно в космоса.
— Бъркотията днес изглежда пълна. Смятайте, че ви е оказана особена чест, господа. Оттук, моля.
Когато Воробьов се обърна, Иван хвърли умоляващ поглед към Майлс. Майлс поклати глава. „Чакай.“
Водени от безизразния сетагандански служител и обкръжени от телохранителите, двамата млади мъже придружиха Воробьов няколко нива нагоре. Личната совалка на бараярския посланик се намираше на истински пътнически док. Имаше подходяща VIP-чакалня със собствено гравитационно поле, така че на никого не се налагаше да лети в безтегловност. Там сетаганданецът ги остави. Щом се озова на борда, посланикът сякаш леко се отпусна. Настани Майлс и Иван в удобни кресла около закрепената за пода маса с комуникационен възел, после кимна и един от телохранителите им предложи да си изберат напитки, докато чакат багажа и разрешение за тръгване. По примера на посланика двамата избраха леко бараярско вино. Майлс отпи само глътка. Искаше главата му да остане бистра. В същото време посланикът и Иван проведоха кратък разговор за пътуването и за общи приятели. Воробьов, изглежда, беше близък с майката на Иван. Майлс не обърна внимание на мълчаливата покана на Иван да се присъедини към разговора и евентуално да разкаже на Воробьов за малкото им приключение.