— Чудесно! Толкова бързо. А… как?
— Ключът, както казахте, се оказа фалшификат. Напълно безполезен и празен. Както впрочем знаехте. — В погледай все още имаше подозрение.
— По определени причини, които изказах, милейди. Имате ли доказателства?
— В известен смисъл. — Тя напрегнато се наведе. — Вчера принц Слайк Гиайа беше доведен от съпругата си в Звездните ясли. Да разгледа, както се изрази самият той. Настоя да му покажа регалиите на императрицата. Лицето му не показа нищо, но той наблюдаваше колекцията много дълго време, преди да си тръгне, сякаш удовлетворен. Поздрави ме за лоялната ми работа и незабавно напусна.
Слайк Гиайа определено беше в списъка на Майлс. Две точки не са достатъчни за триангулация, но все пак са по-добре от нищо.
— Поиска ли да види ключа в действие, за да се увери, че работи?
— Не.
— Значи е знаел… — „Може би, може би…“ — Обзалагам се, че сме му дали сериозен повод за размисъл, след като е видял собствения си фалшификат. Чудя се каква ли ще бъде следващата му стъпка? Дали разбира, че знаете, че това е имитация, или си мисли, че сте били измамена?
— Не бих могла да кажа.
„Значи не е само той“ — помисли си намръщено Майлс. Дори хоут не можеше да разбере изражението на друг хоут.
— Трябва да разбира, че има на разположение само осем дни, след което истината ще излезе наяве с първия опит на наследницата ви да използва Великия ключ. Или ако не истината, то със сигурност обвинението срещу Бараяр. Но дали това е планът му?
— Не зная.
— Сигурен съм, че по някакъв начин иска да въвлече Бараяр. Вероятно дори да провокира конфликт между държавите ни.
— Това… — Райън направи жест, сякаш държеше Великия ключ — може да бъде причина за влошаване на отношенията, но не и… достатъчен повод за война.
— Мм. Това може да бъде само Първа част. Тя ви вбеся… настройва срещу нас. Логично е втората част да настрои нас срещу вас. — Доста неудобна нова мисъл. Със сигурност лорд Хикс (Слайк Гиайа?) все още не го беше направил. — Дори да бях върнал ключа още в самото начало — нещо, което не е предвиждал — това все още нямаше да доказва, че не ние сме авторите на фалшификата. Иска ми се да не бяхме се натъквали на ба Лура.
— На мен също — доста язвително каза Райън, като се облегна на стола си и започна да оправя гънките на дрехите си — първото неволно движение, което Майлс я виждаше да прави.
— Ами съпругите на сатрап-губернаторите? — намръщи се Майлс. — Изобщо не ми споменахте за тях. И те са замесени, нали? А защо да не играят и двойна игра?
Тя неохотно кимна.
— Но аз не подозирам нито една от тях да е въвлечена в този заговор. Това би било… немислимо.
— Но вашата Небесна господарка със сигурност ги е използвала — защо да е немислимо? Имам предвид, че една от тях има шанса да стане императрица заедно със своя губернатор. Или независимо от него.
— Не — поклати глава хоут Райън Дегтиар. — Съпругите не принадлежат на тях. Те принадлежат на нас.
Майлс примигна, леко объркан.
— На тях. Мъжете. На нас. Жените. Така ли?
— Хоут-дамите са пазителки… — Тя млъкна, явно поради невъзможността да обясни това на някакъв чуждопланетен варварин. — Не може да е съпругата на Слайк Гиайа.
— Съжалявам. Нищо не разбирам.
— Това е… свързано с хоут-генома. Слайк Гиайа иска да притежава нещо, за което няма правото. Нямам предвид желанието му свали императора. Това е възможната част. Но той се опитва да свали императрицата. Безчестие отвъд… Хоут-геномът е наш и само наш. Така той предава не империята, което само по себе си е нищо, а хоут-расата, която е всичко.
— Но съпругите по подразбиране биха били в по-изгодна позиция при децентрализиран хоут-геном.
— Разбира се. Те всички са назначени от моята Небесна господарка.
— А те дали… хм. Те дали сменят длъжността си на всеки пет години заедно с губернаторите? Или независимо от тях?
— Те са назначени доживотно и могат да бъдат сменени само при изричната заповед на Небесната господарка.
Съпругите можеха да станат могъщи съюзници в сърцето на вражеския лагер, стига Райън да успееше да ги привлече на своя страна. Но за съжаление, тя не би посмяла да направи това, ако някоя от тях е предателка. Майлс се наруга.
— Империята — отбеляза той — е основната опора за хоут-расата. Това едва ли е нищо, дори от генетична гледна точка. Плячката за изменника е доста висока.
Тя не се усмихна на тази зоологическа шега. Със сигурност не би било уместно да й рецитира стихотворенията си. Опита отново.
— Със сигурност императрица Лизбет не е целяла моменталното разпадане на тази опора за хоут.