— Не. Не и толкова бързо. Може би дори не по времето на това поколение — съгласи се Райън.
В това имаше повече смисъл, освен това беше точно в стила на старата хоут-дама.
— Но сега заговорът й служи за целите на друг. Някой с краткотрайни лични цели, някой, когото тя не е взела под внимание. — Той облиза устни и продължи да мисли на глас. — Смятам, че плановете на вашата Небесна господарка са се пречупили на слабото място. Императорът закриля контрола на хоут-дамите върху генома; на свой ред вие му осигурявате легитимност. Взаимно поддържане на интересите и на двете страни. Сатрап-губернаторите нямат подобен интерес. Вие не можете да се откажете от властта и същевременно да я задържите.
Изящните й устни се свиха, но тя не отрече казаното. Майлс пое дълбоко дъх.
— Бараяр няма интерес плановете на Слайк Гиайа да успеят. Поне засега, можете да бъдете сигурна в думите ми, милейди. Но разпадането на Сетаганданската империя според плановете на вашата господарка също не е в интерес на Бараяр. Мисля, че виждам начин да отблъснем Слайк. Но на свой ред вие трябва да се откажете от посмъртното осъществяване на желанията на императрицата. Поне засега — добави той в отговор на изненадания й поглед.
— Как… смятате да спрете принц Слайк? — бавно запита я.
— Да проникнем в кораба му. Да се сдобием с Великия Ключ. Да го подменим с фалшификата, ако това е възможно. Ако имаме късмет, той може дори да не забележи подмяната, докато не се прибере у дома, а какво би могъл да направи тогава? Вие предавате Великия ключ на наследницата си и всичко се нарежда тихо и спокойно, сякаш нищо не се е случвало. Никоя страна не би могла да обвини противната, без да разкрие самата себе си. Мисля, че това е най-добрият възможен изход. Всеки друг сценарий ще доведе до катастрофа под една или друга форма. Ако не направим нищо, заговорът се разкрива след осем дни и Бараяр е въвлечен. Ако се опитам и се проваля… поне не мога да направя нещата по-лоши.
„Откъде си толкова сигурен?“
— И как смятате да проникнете в кораба на Слайк?
— Имам една-две идеи. Могат ли съпругите на губернаторите, или техните гем-дами и прислугата им свободно да излизат и да се връщат от орбита?
Порцелановата й ръка докосна гърлото й.
— Повече или по-малко, да.
— Значи някоя дама, по възможност не будеща никакво подозрение, би могла да ме заведе горе. Не в ролята ми на самия себе си, разбира се, аз трябва да се маскирам по някакъв начин. А щом попадна на борда, ще мога да взема ключа. Това ни изправя пред проблема с доверието. На кого бихте се доверили? Не предполагам, че вие самата бихте могли…
— Не съм напускала столицата от… няколко години.
В такъв случай не бихте могли да бъдете квалифицирана като не будеща подозрение. Освен това Слайк Гиайа сигурно ви наблюдава отблизо. Ами гем-дамата, която изпратихте за мен на партито у Йенаро?
— Някоя от съпругите би била най-добрият избор — с неохота каза Райън.
— Алтернативата — хладно отбеляза той — е да оставим работата на сетаганданската служба за сигурност. Разобличаването на Слайк автоматично ще оневини Бараяр и моят проблем би бил решен.
Е… не съвсем. Слайк Гиайа, ако наистина беше лорд Хикс, бе човек, който държеше в ръцете си командването на орбиталната станция и знаеше точно къде се намира невидимото за камерите място в ротондата. Слайк Гиайа имаше много по-голямо влияние в службите, отколкото би трябвало. Откъде можеше да е сигурен, че сетаганданската служба за сигурност ще успее изненадващо да проникне в кораба на имперския принц?
— И как смятате да се маскирате? — попита тя.
Майлс се помъчи да се убеди, че тонът й не е презрителен, а по-скоро изненадан.
— Сигурно като прислужник ба. Някои от тях не са по-високи от мен самия. А и вие се отнасяте към тях, сякаш са невидими, слепи и глухи.
— Никой мъж не би се маскирал като ба!
— Значи толкова по-добре — иронично се усмихна той на реакцията й.
Комуникационният пулт издаде мелодичен звук. Райън изненадано го погледна и докосна клавишите. Над екрана се оформи лицето на добре изглеждащ мъж на средна възраст. Носеше всекидневната униформа на офицер от сетаганданската служба за сигурност. Сивите му очи бяха като от гранит върху свежо нанесения грим. Майлс трепна и бързо се огледа — слава Богу, намираше се извън обсега на видимост.
— Хоут Райън — почтително кимна мъжът.
— Гем-полковник Милисър — отвърна Райън. — Настроила съм своя комуникационен пулт да не отговаря на външни позвънявания. Моментът не е подходящ за разговори.
Удържаше се да не отмества погледа си към Майлс.