— Доведи го. Извинете ни, дами. Трябва да проведем един… мъжки разговор.
За най-голяма изненада това подейства. Лейди Арвин само леко вдигна вежди, а лейди Бенело леко се нацупи. Иван сграбчи Йенаро под ръка и го отведе извън закрития кръг. Хватката му леко се стегна, когато Йенаро се опита да се изплъзне. Йенаро изглеждаше разгневен и малко объркан.
Намериха един празен кът малко по-надолу. Иван и пленникът му застанаха с гръб към алеята, като по този начин скриха Майлс от странични погледи. Майлс внимателно остави каната на земята, изправи се и изръмжа на Йенаро:
— Сега ще ви покажа какво щяхте да направите преди малко. Това, което искам да знам за момента, е какво, по дяволите, си мислехте, че правите?
— Не зная за какво говорите — тросна се Йенаро. — Оставете ме на мира, простаци такива!
Иван стегна хватката си.
— Първо му покажи, братовчеде.
— Добре. — Каменната настилка беше от някакъв изкуствен мрамор и изглежда, не можеше да се запали. Майлс остави нишките върху една плоча и направи знак на Иван и Йенаро да се доближат. Изчака, когато покрай тях не минаваше никой. — Йенаро. Капнете само две капки от тази безобидна течност, която разнасяхте нагоре-надолу, върху пръстите си и ги изтръскайте тук.
Иван принуди Йенаро да коленичи до Майлс. Йенаро погледна студено похитителите си, потопи пръсти в течността и ги изтърси, както му беше наредено.
— Ако си мислите…
Беше прекъснат от ярък блясък и гореща вълна, която опърли веждите на Майлс. Лекият пукот, за щастие, беше почти заглушен от телата им. Йенаро замръзна на място.
— И това беше по-малко от грам — безжалостно продължи Майлс. — Колко тежи килимът-бомба? Около пет килограма? Трябва да знаете, че определено приемам това лично. Ако катализаторът попаднеше върху него, щеше да вдигне във въздуха цялата тази част от купола, вас, мен, дамите… и да ни запрати чак на върха на склона.
— Това е някакъв номер — простена Йенаро.
— О, така значи. Добре, това е номер. Но този път беше скроен и срещу вас. Нямате никаква военна подготовка, нали? Не бихте могли дори да го разпознаете по миризмата. Синтетичен астерзин. Чудесно нещо. Можеш да го оформяш, да го боядисаш, да го накараш да изглежда както ти хрумне. И напълно инертен и безобиден. До момента, в който не влезе в съприкосновение с катализатор. Тогава… — Майлс кимна към малката пукнатина в плочата. — Нека да ви попитам по друг начин, Йенаро. Вашият добър приятел хоут-губернаторът какво ви каза за ефекта, който очаквахте?
— Той… — Дъхът на Йенаро секна. Той бавно взе в ръце остатъците от нишките, помириса ги, намръщи се и отново се отпусна на пети. Широко отворените му очи срещнаха погледа на Майлс. — Ох.
— Признанието — многозначително каза Иван — е полезно за душата. И за тялото.
Майлс си пое дъх.
— Ще ви попитам отново, Йенаро. Какво си мислехте, че правите?
Йенаро преглътна.
— Това… трябваше да образува естери. Щеше да прилича на алкохолно отравяне. Вие, бараярците, сте прочути с тази своя перверзност. Нищо повече от онова, което сами си правите!
— И двамата с Иван да се клатушкаме мъртвопияни цял следобед?
— Нещо такова.
— А самият вие? Взехте ли предварително противоотрова?
— Не, това е безобидно!… Би трябвало да бъде. Щях да си отида и да полегна, докато всичко премине. Мислех си, че усещането сигурно ще бъде… интересно.
— Извратен тип — промърмори Иван.
Йенаро се втренчи в него.
— Когато бях изгорен, през онази първа вечер — каза бавно Майлс, — всички онези ваши извинения и кършене на ръце не са били преструвка, така ли? Не сте очаквали подобно нещо.
Йенаро пребледня.
— Очаквах… Помислих си, че марилаканците са направили нещо със захранването. Трябваше само да ви раздруса, нищо повече.
— Или така са ви казали.
— Но злати ейл беше ваша идея, нали? — изръмжа Иван.
— Вие сте знаели?!
— Не съм идиот.
Покрай тях минаха няколко души и озадачено погледнаха тримата коленичили мъже, но за щастие се въздържаха от коментари. Майлс кимна към най-близката пейка.
— Имам да ви кажа някои неща, лорд Йенаро, и мисля, че е по-добре да поседнем.
Иван поведе Йенаро към пейката и го настани на нея. После се поколеба за миг, изля съдържанието на каната в най-близката саксия и седна между Йенаро и изхода.
— Това не са просто малки подли номера, с които да можете да се надсмеете над двама тъпи пратеници на омразния враг — бавно продължи Майлс. — Вие сте пионка в заговор срещу сетаганданския император. Ще ви използват и ще ви жертват. Това явно е обичайната практика. Другата пионка беше ба Лура. Смятам, че знаете какво му се случи.