Йенаро изслуша тази рецитация напълно смаян, със свити устни и замислен. Майлс се чудеше дали не прави същите изводи като него. Твърде вероятно. Хоут-губернаторът, който и да беше той, му беше изпратил опашка. Просто за да се увери, че всичко ще мине без грешки. Например, ако случайно Йенаро оцелее след взрива и назове покровителя си.
— Аз… да, имам едно предположение.
— Ще имате ли нещо против да го споделите с нас?
— Не точно сега — колебливо отказа Йенаро.
— Както желаете — сви рамене Ворийди. — Оставихме го да седи на едно тихо местенце. Действието на фаст-пентата ще премине след десетина минути. Имате тази преднина — използвайте я както намерите за добре.
— Благодаря ви, лорд Ворийди — тихо каза Йенаро, събра полите на тъмната си роба и се изправи. Беше блед, но се контролираше невероятно добре. — Мисля, че е по-добре да вървя.
— Предполагам, че изборът ви е добър — каза Ворийди.
— Ще се чуем, нали? — подхвърли Майлс.
Йенаро кимна.
— Да. Трябва да поговорим отново. — Той се отдалечи, като се оглеждаше наляво и надясно.
Иван гризеше ноктите си. По-добре, отколкото да снесе всичко и на часа на Ворийди — нещо, от което Майлс се страхуваше най-силно.
— Всичко това истина ли беше, сър? — попита Майлс.
— Да — полковник Ворийди почеса носа си. — Но не съм много сигурен, че това ми влиза в работата. Лорд Йенаро изглежда много заинтересуван от вас. Чудя се дали между двете неща няма някаква скрита връзка. Пресяването на всички тези наемни главорези би било доста досадна и дълга работа. И какво ли ще открием накрая? — Ворийди хладно погледна Майлс. — Може би че сте били силно ядосан от изгарянето на крака ви, лорд Воркосиган?
— Не чак толкова! — разгорещено отговори Майлс. — Поне признайте, че бих отговорил по адекватен начин, сър! Не. Не съм аз човекът, наел онзи убиец. — Въпреки че със сигурност беше въвлякъл Йенаро във всичко това поради опитите му да играе всички онези хитроумни игрички с вероятните си патрони — Кети, принц Слайк и Ронд. „Искаше реакция? Получи я.“ — Но все пак… разберете, сър, това е само предчувствие. Мисля, че проследяването на всичко това би довело да нещо, което да оправдае времето и ресурсите.
— Предчувствие, а?
— Със сигурност понякога сте се осланяли на интуицията си в своята работа, сър.
— Използвал съм я, наистина. Но никога не съм й се доверявал. Един офицер от ИмпСи трябва да е напълно наясно с двете неща.
— Разбирам, сър.
Тримата се изправиха, за да продължат обиколката си. Майлс внимаваше да не поглежда към следите от малкия взрив, който бяха устроили. Когато наближиха западната страна на купола, Майлс се огледа за дамата, която трябваше да го чака. Откри я, намръщено седнала до един фонтан. Нямаше никакъв шанс да се измъкне от Ворийди точно в този момент — той се движеше плътно с тях, сякаш беше залепен за двамата. И все пак трябваше да опита.
— Извинете, сър. Трябва да говоря с една дама.
— Ще дойда с вас — любезно отговори Ворийди.
Ясно. Майлс въздъхна, трескаво измисляйки посланието си. Гем-дамата го гледаше как се приближава с нежелания си компаньон. Майлс се досети, че дори не знае името й.
— Извинете, милейди. Исках само да ви уведомя, че не мога да приема вашата покана за този… следобед. Моля ви, предайте моите дълбоки извинения на господарката си. — Дали тя и хоут Райън щяха да разберат това като сигнал за отстъпление, както искаше? Можеше само да се моли да е така. — Но ако вместо това тя може да си уреди среща с братовчеда на човека, това ще бъде много поучително.
Жената се намръщи още повече, но каза само:
— Ще предам думите ви, лорд Воркосиган.
Майлс се поклони, благодарен, че тя му е спестила разкриването с някакъв друг отговор. Когато вдигна глава, тя вече се беше изправила и бързо крачеше към изхода.
ГЛАВА 11
Досега Майлс беше предпочитал дискретно да остане горе, в по-бляскавата дипломатическа територия на бараярското посолство, и не беше навлизал в светая светих на кабинетите на ИмпСи. Както и предполагаше, те се намираха на втория подземен етаж. Един униформен ефрейтор го преведе през охранителните скенери до кабинета на полковник Ворийди.
Кабинетът не беше толкова аскетичен, колкото очакваше Майлс. Целият беше украсен с предмети на сетаганданското изкуство, макар че тази сутрин захранваните с енергия експонати бяха изключени. Някои от тях сигурно бяха за спомен, но останалите подсказваха, че така нареченият завеждащ протокола е колекционер с превъзходен вкус, макар и със скромни средства.