Домакинът се беше настанил зад напълно празното си бюро. Както обикновено, Ворийди беше облечен подобно на гем-лорд от средна ръка с болезнено сериозни вкусове, подчертани от убитото синьо и сиво в дрехите му. Ако се изключеше липсата на грим по лицето, Ворийди направо би изчезнал в някоя тълпа гем. Все пак зад комуникационния пулт на бараярския отдел на ИмпСи подобна гледка беше донякъде стряскаща.
Майлс облиза устните си.
— Добро утро, сър. Посланик Воробьов ми предаде, че искате да ме видите.
— Да, благодаря ви, лорд Воркосиган. — Ворийди освободи с кимване ефрейтора, който безшумно се оттегли. Вратата се затвори с тежкия звук на задействала се ключалка. — Моля, седнете.
Майлс се настани в закрепения за пода стол пред бюрото на Ворийди и на лицето му се изписа, както се надяваше, невинна усмивка. Ворийди го наблюдаваше открито и внимателно. Това не беше добре. Той беше втори по старшинство в посолството, веднага след Воробьов, и също като него беше избран за главно действащо лице в една от най-кризисните точки на бараярската дипломация. За него можеше да се очаква, че е много зает човек, но в никакъв случай глупав. Майлс се чудеше дали грижите на Ворийди през изтеклата нощ са били поне наполовина на неговите, стегна се в очакване на крясък в стил Илян, от сорта на: „По дяволите, Воркосиган, с какво си се захванал? Опитваш се да започнеш някаква война сам-самичък ли?!“
Вместо това полковник Ворийди го изгледа дълго и замислено, след което меко каза:
— Лейтенант лорд Воркосиган. Заемащ длъжността офицер за свръзка от ИмпСи.
— Да, сър. Когато съм на служба.
— Интересна порода хора. Изключително надеждни и лоялни. Отиват тук или там, доставят каквото им се нареди без никакви въпроси или коментари. И без никакви гафове, освен ако не загинат.
— Обикновено не е толкова страшно. Прекарваме много време в скокови кораби. Може би името е малко заблуждаващо.
— Мм. И тези прославени пощальони са пряко подчинени на командир Боте, шефа на комуникациите на ИмпСи на Комар. С едно изключение. — Погледът на Ворийди се напрегна. — Вие сте на прякото подчинение на самия Саймън Илян. Който е на пряко подчинение на император Грегор. Единственият друг човек с подобно положение в йерархията е началник-щабът на имперската служба. Интересна аномалия. Как си я обяснявате?
— Как си я обяснявам ли? — повтори Майлс. За момент си помисли да отговори: „Аз никога нищо не обяснявам“, но, първо, това вече беше очевидно, и второ, определено не беше отговорът, който търсеше Ворийди. — Защо… понякога император Грегор има някакви лични поръчки, които са или прекалено тривиални, или неподходящи за изпълнението им да се отделя действащ персонал. Например може да поиска да посади в градината си някакво екзотично дърво от планетата Пол. Тогава изпращат мен.
— Добро обяснение — учтиво се съгласи Ворийди. За момент настъпи мълчание. — Вероятно имате също толкова добро обяснение защо сте получили настоящата си задача?
— Фаворизиране, очевидно. Тъй като физическите ми дадености — усмивката на Майлс стана по-тънка — ми позволяват да върша само най-обикновени неща, този пост е бил измислен специално за мен благодарение на връзките на семейството ми.
Ворийди се облегна назад и почеса носа си.
— Хм. Ако сте таен агент, изпратен със задача на самия Господ — имаше предвид Саймън Илян, — би трябвало да сте тук с някаква заповед за „безпрекословно подчинение и осигуряване на пълно съдействие“. Така бедните местни агенти на ИмпСи биха знаели как да се държат с вас.
— Да, сър. Както и всеки друг, видял тази заповед. — „Ако не поставя този човек под контрол, той ще закове краката ми за пода на посолството и лорд Хикс няма да срещне никакви пречки в оперетните си опити да внесе хаос в империята.“
Ворийди се сепна.
— Да не би командването на ИмпСи да ме намира за неподходящ?
— Доколкото знам, не. Но един скромен куриер не може да задава въпроси, нали?
Леко разширените очи на Ворийди показаха, че е схванал шегата. Наистина ловък човек.
— Не съм забелязал да сте престанали да задавате въпроси от момента, в който кракът ви е стъпил на Ета Сета, лорд Воркосиган.
— Личен недостатък.
— И… имате ли някакво допълнително доказателство за обяснението на самия себе си?
— Разбира се. — Майлс замислено се загледа в тавана, сякаш подбираше думите си. — Помислете си, сър. У всички други офицери за свръзка от ИмпСи е имплантирана алергия към фаст-пентата. Това предизвиква смъртта им, ако бъдат подложени на незаконен разпит от страна на противника. Поради моя произход и роднинските ми връзки беше решено, че подобна процедура е прекалено опасна за мен. Ето защо съм определен за изпълнението само на най-незначителни задачи. Всичко това си е чиста проба фаворизиране.