— Можете ли… да докажете тези твърдения, лорд Воркосиган? — предпазливо запита Бенин.
— Иване, невроразрушителят още ли е у теб? — кимна Майлс към братовчед си.
Внимателно, само с върховете на пръстите си, Иван извади оръжието от джоба си, остави го на масата и скръсти ръце на гърдите си, като избягваше погледа на Ворийди. Ворийди и Бенин посегнаха едновременно към невроразрушителя и едновременно спряха, като се мръщеха един на друг.
— Извинете ме — каза Ворийди. — Не съм го виждал досега.
— Така ли? — попита Бенин. „Колко невероятно!“ — това искаше да каже. Ръката му учтиво се отдръпна. — Заповядайте.
Ворийди вдигна оръжието и внимателно го проучи, като не пропусна да се увери, че предпазителят си е на мястото. След това го подаде също толкова учтиво на Бенин.
— С удоволствие ще ви върна оръжието, гем-полковник — продължи Майлс, — срещу каквато и да е информация, която можете да извлечете от него. Ако може да се проследи до Небесна градина, това надали ще е от полза, но ако се окаже, че е било придобито по време на пътуването, тогава… е, ще разкрие някои неща. Подобна проверка е много по-лесно осъществима за вас, отколкото за мен. — Майлс замълча, след което продължи: — Къде е отишъл ба при първото си излизане от станцията?
Бенин вдигна очи от невроразрушителя.
— На един кораб в орбита.
— Можете ли да бъдете по-точен?
— Не.
— Извинете, нека да ви попитам по друг начин. Можете ли да бъдете по-точен, отколкото избрахте да бъдете?
Бенин остави невроразрушителя на масата и се облегна в креслото си, загледан в Майлс още по-внимателно, ако това изобщо беше възможно. Сякаш цяла вечност мълча замислено, преди да отговори.
— За съжаление, не. Не бих могъл.
По дяволите. Трите кораба на сатрап-губернатори, които бяха на орбита в този момент, принадлежаха на Илсъм Кети, Слайк Гиайа и Есте Ронд. Това можеше да бъде последната координата в неговата триангулация, но Бенин не разполагаше с информация за нея. Засега.
— Много съм заинтересуван да разбера как управлението на полетите или кое управление на полетите ни е насочило към погрешен, или поне към първия док.
— А защо мислите, че ба е влязъл във вашата совалка? — на свой ред попита Бенин.
— Като имам предвид собствената му изненада, със сигурност бих решил, че това е станало случайно. Ако е било нарочно, смятам, че нещо явно не е протекло според плановете.
„Да, Бенин“ — казваше мрачният поглед на Иван. Майлс не му обърна внимание.
— Както и да е, гем-полковник, надявам се, че това ви е помогнало — завърши Майлс. Със сигурност Бенин щеше тутакси да се заеме да проверява своята нова следа — невроразрушителя.
Той обаче не се предаваше.
— А какво в действителност обсъждахте с хоут Райън, лорд Воркосиган?
— Страхувам се, че за това ще се наложи да се обърнете към нея. Тя е стопроцентова сетаганданка, следователно е на ваше разположение. — „За съжаление.“ — Но мисля, че нейният ужас от смъртта на ба Лура беше напълно неподправен.
Очите на Бенин блеснаха.
— Кога сте видели достатъчно, за да съдите за това?
— Поне така реших. — Ако не спреше сега, щеше да затъне до такава степен, че за измъкването му сигурно щеше да е необходим трактор. С Ворийди трябваше да играе колкото се може по-деликатно; с Бенин случаят не беше точно такъв. — Това е много интересно, гем-полковник, но се страхувам, че времето напредна. Но ако успеете да откриете откъде е дошъл невроразрушителят и къде е бил ба, ще бъда повече от щастлив да продължим нашия разговор. — Той се облегна, скръсти ръце и се усмихна сърдечно.
Ако беше на мястото на Ворийди, Майлс щеше да обяви на всеослушание, че разполагат с цялото време във вселената и че могат да продължат разговора, като по този начин щеше да използва Бенин в своя полза. Ворийди обаче явно гореше от нетърпение сам да се добере до Майлс. Завеждащият протокола се изправи, с което официално даваше да се разбере, че срещата е приключила. Бенин, намирайки се на територията на посолство и затова в подчинено положение (Майлс беше сигурен, че това не е нормално положение за него), също стана, без да каже нито дума.
— Ще говорим отново, лорд Воркосиган — мрачно каза той.
— Надявам се, сър. А… послушахте ли и другия ми съвет? За блокирането на евентуално вмешателство?
— Всъщност, да.
— И как мина?
— По-добре, отколкото очаквах.
— Добре.
Бенин отдаде чест — малко иронично, но далеч не враждебно, забеляза Майлс.
Ворийди изпрати госта, но го предаде в ръцете на охраната и се върна в малката стая преди Майлс и Иван да успеят да се измъкнат.