При тази мисъл Майлс присви очи. Спускаха се в мрачната атмосфера на Ета Сета.
ГЛАВА 2
Полуоблечен, Майлс се разхождаше из обширната стая, която му бяха отделили в бараярското посолство, и въртеше блестящата пръчка в ръка.
— Е, ако искам да задържа това нещо, дали е по-добре да го скрия някъде тук, или да го нося със себе си?
Иван, елегантен до съвършенство в куртката си с висока яка, бричове и високи военни обувки, завъртя очи към тавана.
— Няма ли да престанеш с тези глупости и да се облечеш? Ще закъснеем! Това може да е просто някаква шикозна тежест за пердета, която те докарва до лудост, докато се опитваш да й придадеш някакво тайнствено и дълбоко значение. Или аз ще полудея, докато те слушам. А може и да е някаква шега на гем-лордовете.
— Доста тънка шега.
— Не изключвай възможността — сви рамене Иван.
— Няма — намръщи се Майлс и закуцука към комуникационния пулт. Отвори горното чекмедже и намери перо и бележник с пластмасови листа с водния знак на посолството. Откъсна един лист, притисна го срещу изображението и копира контурите му — с бързи и точни щрихи. След известно колебание остави пръчката и бележника в чекмеджето и го затвори.
— Не е кой знае какво скривалище — изкоментира Иван. — Ако е бомба, по-добре я изнеси някъде навън. Заради нас, ако не заради самия себе си.
— Не е никаква бомба. Помислих си за стотици скришни места, но никое от тях не е защитено от скенер, затова го оставям тук. Най-добре е да стои в оловен сейф, но нямам подобно нещо.
— Обзалагам се, че долу имат — каза Иван. — Няма ли да им разкажеш?
— Да, но за съжаление лорд Ворийди е извън града. Не ме гледай така, нямам нищо общо с това. Воробьов ми каза, че хоут-лордът на една от скоковите станции на Ета Сета е задържал бараярски търговски кораб заедно с капитана му. Заради нарушения на режима на внос.
— Контрабанда? — заинтересува се Иван.
— Не, някакви объркани сетагандански разпоредби, свързани с такси, мита и глоби. Тъй като нормализирането на търговските отношения е основна цел на нашето правителство и тъй като Ворийди очевидно е добър, когато има вземане-даване с хоут-лордовете и гем-лордовете, Воробьов го е изпратил да се погрижи за случая, докато той се оправи с церемониите тук. Ворийди ще се върне утре. Или вдругиден. А дотогава нищо не пречи да видим докъде мога да стигна сам. Ако от това не излезе нищо интересно, ще го подхвърля на ИмпСи.
— Нима? — присви очи Иван. — А ако се окаже нещо интересно?
— Естествено пак ще постъпя така.
— Каза ли на Воробьов?
— Не съвсем. Не. Виж, Илян ми каза да се обръщам към Ворийди, и точка. Ще се погрижа веднага щом се върне.
— Както и да е, но това отнема време — повтори Иван.
— Да, да… — Майлс се дотътри до леглото, седна и се втренчи в очакващите го протези. — Трябва да намеря време да си сменя костите на краката. Тъй като не мога да издържам с органика, ще трябва да се прехвърля на синтетика. Може би ще успея да ги убедя да добавят няколко сантиметра. Само да знаех, че ще се наложи това губене на време, щях да определя датата на операцията и да се възстановявам по време на пътя и бездействието тук.
— Да, доста неразумно от страна на императрицата да не те уведоми предварително, че смята да умира — съгласи се Иван. — Слагай тези проклети неща или леля Корделия ще ме държи отговорен, че си се спънал в котката на посолството и пак си счупил краката си.
Майлс тихо изръмжа. Иван също доста добре четеше мислите му. Затвори металните скоби около втвърдените си, обезобразени от многократните счупвания крака. Поне униформените панталони скриваха недъга му. Закопча куртката си, завърза обувките, погледна прическата си в огледалото и последва Иван, който вече беше застанал нетърпеливо до вратата. Докато излизаше, прибра сгънатия лист в джоба си. После спря и нагласи ключалката на вратата да се отваря само от допира на неговата длан. Това беше донякъде безсмислено. Като добре обучен агент на ИмпСи, лейтенант Воркосиган прекрасно знаеше колко ненадеждни са тези ключалки.
Независимо от тревогите на Иван, а може би тъкмо заради тях, двамата влязоха във фоайето едновременно с Воробьов. Посланикът пак носеше червено-черната си униформа и Майлс си помисли, че той определено не е човек, който се задържа дълго пред гардероба. Воробьов поведе двамата млади мъже към земехода на посолството, настани ги и учтиво седна срещу тях. Шофьорът и охраната заеха предните седалки. Управлявана от компютърната система на уличното движение, колата потегли, но шофьорът беше готов във всеки момент да поеме управлението в свои ръце в случай на някаква непредвидена ситуация.