„Да свидетелства.“ Значи нямаше да бъде обвиняем, а свидетел. Свидетел на Кети, така да се каже. Потисна леко налудничавия смях, който напираше в гърдите му. По някакъв начин беше сигурен, че на Райън ще й харесат каламбурите му.
Преглътна и отново придоби дар слово.
— Вие сте в по-изгодна позиция от мен, дами. — Можеше да се досети кои са те. Погледът му обходи кръга и той отново примигна. Беше зашеметен. — Познавам само стопанката на Звездните ясли — кимна той към Райън. На една ниска табла пред нея лежаха всички регалии на императрицата, включително Печатът и фалшивият Велик ключ.
Райън кимна в одобрение на запитването му и започна да ги представя. Последва объркваща поредица от имена и титли. Да, намираше се действително пред съпругите на осмината сатрап-губернатори. Райън беше деветата, на мястото на починалата императрица. Създателките и пазителките на хоут-генома, на расата, предназначена да господства, се бяха събрали на необичаен съвет.
Залата очевидно беше предназначена точно за такива цели. Вероятно такива срещи се провеждаха, когато съпругите придружаваха родилните кораби. Майлс насочи вниманието си най-вече към съпругите на принц Слайк, Илсъм Кети и Ронд. Жената на Кети, съпругата на Сигма Сета, беше една от дамите с посивели коси. Изглеждаше най-възрастна от всички и вероятно годините й бяха близки до тези на починалата императрица. Райън я представи като хоут Надина. Блондинката с овесените коси бе жена на принц Слайк на Кси Сета, а жената с кафявите къдрици беше съпруга на Ро Сета. Майлс отново се възхити на значимостта на техните титли — те бяха съпруги на своите планети, а не на мъжете.
— Лорд Воркосиган — каза хоут Райън. — Бих желала да разкажете пред съпругите как фалшивият Велик ключ се оказа у вас и за последвалите събития.
„Всичко?“ Майлс не я обвиняваше, че е променила стратегията и предпочита да разполага с подкрепление. Според него ходът не беше преждевременен. Но не му харесваше да бъде изненадан. Можеше поне предварително да се посъветва с него. „Така ли? И как?“
— Приемам това за знак, че сте разбрали правилно посланието ми да се откажем от проникването на кораба на принц Слайк — каза той.
— Да. Очаквам да обясните защо.
— Извинете, милейди. Не искам да обидя… никой от присъстващите тук. Но ако една от съпругите е предателка в съюз със своя сатрап-губернатор, това ще означава, че той ще разполага с цялата информация. Как можете да сте сигурна, че се намирате само сред приятели?
В стаята се усещаше силно напрежение. Райън вдигна ръка, сякаш да успокои обстановката.
— Той е чужденец. Не може да разбере. — После бавно му кимна. — Има заговор, сигурни сме в това, но не и на това ниво. Много по-надолу.
— О?…
— Стигнахме до заключението, че дори да притежава генната банка и ключа, сатрап-губернаторът не би могъл сам да контролира генома. Съпругата му не би сътрудничила на една такава внезапна узурпация, която ще подрони устоите на всичко. Той трябва да предвижда да избере друга съпруга, която е под личния му контрол. Смятаме, че тя вече е била избрана.
— А… знаете ли коя е тя?
— Още не — въздъхна Райън. — Все още не. Страхувам се, че тя е някоя, която не разбира съвсем целите на хоут. Това е всичко от мозайката. Ако знаехме губернатора, бихме могли да познаем и хоут-дамата, която е успял да подкупи; ако знаехме жената… както и да е.
По дяволите, този възел трябваше да се разплете, и то бързо. Майлс прехапа долната си устна.
— Милейди — бавно започна той. — Разкажете ми, ако можете, как вашите мехури са свързани със собственичките си и защо всеки е толкова сигурен, че те са напълно обезопасени. Клавишите на контролния панел сякаш действат според отпечатъците на пръстите, но това не е достатъчно. През подобни ключалки се прониква лесно.
— Не мога да ви давам техническа информация, лорд Воркосиган — отговори Райън.
— Не очаквам да го направите. Обяснете ми просто принципа.
— Ами… те са свързани генетично, разбира се. Върху панела остават малко клетки от кожата, които биват сканирани.
— Дали контролният панел сканира целия ви геном?
— Не, разбира се, че не. Проверяват се десетина критични показатели, които със сигурност идентифицират съответната хоут-дама. Като се започне с чифта X-хромозоми и се продължи през по-второстепенни данни, докато се постигне идентифициране.
— Има ли някаква възможност показателите на двама или повече индивиди да са еднакви?
— Ние не клонираме себе си, лорд Воркосиган.
— Искам да кажа, че само десетина показатели могат да излъжат машината.