— Но той може да заплаши, че ще го унищожи — тревожно се обади съпругата на Сигма Сета.
— Вие познавате Илсъм Кети по-добре от всички присъстващи, хоут Надина — каза Майлс. — Би ли постъпил така?
— Той е… склонен към грешки младеж — с нежелание отговори тя. — Все още не съм убедена, че той е виновникът. Но не зная за него нищо, което би направило вашите обвинения невъзможни.
— А вашият губернатор, госпожо? — кимна Майлс към съпругата на Кси Сета.
— Принц Слайк е… решителен и способен човек. Заговорът, който описахте, не е извън неговите възможности. Аз… не съм сигурна.
— Тогава… вие в края на краищата можете да възстановите Великия ключ, не е ли така? — По един или друг начин, планът на императрицата щеше да се осуети за едно поколение. Много желателно отлагане от гледна точка на Бараяр. Майлс се усмихна доволно.
В залата се разнесоха тихи възклицания.
— Спасяването на Великия ключ е от първостепенна важност — твърдо каза Райън.
— Той все още иска да въвлече Бараяр — отговори Майлс. — Всичко може да е започнало и като хладнокръвни астро-политически изчисления, но съм съвсем сигурен, че мотивите вече са лични.
— Ако поискам връщането на банките — бавно каза Райън, — ние напълно ще изгубим тази възможност да ги разпространим.
— Надявах се да доживея да видя осъществяването на мечтата на Небесната господарка — въздъхна съпругата на Сигма Сета, среброкосата Надина. — Разбирате ли, тя беше права. Аз също съм свидетелка на все по-засилващата се стагнация.
— Ще има други възможности — каза друга възрастна дама.
— Следващия път трябва да сме много по-внимателни — добави съпругата на Ро Сета. — Императрицата се довери прекалено много на губернаторите.
— Не съм съвсем сигурна, че е така — каза Райън. — Аз се опитах да разпространя само неактивните копия. Ба Лура разбираше желанието на нашата господарка, но не и плана й. Идеята да предам и ключа не беше моя, а съм убедена, че не е била и нейна. Не зная дали ба е имал отделна уговорка с нея, или я е разбрал погрешно. И никога не ще узная това. Поднасям на Съвета извиненията си за моя провал. — Тя наведе глава. Тонът й накара Майлс да си помисли за въртящ се в раната нож.
— Ти направи всичко по силите си, скъпа — меко каза хоут Надина. — И все пак не биваше да се опитваш да се справиш с всичко сама — добави тя малко по-строго.
— Това беше моят дълг.
— Следващия път — с по-малко наблягане върху „мой“ и с повече — върху „дълг“.
Майлс се опита да не трепне от всеобщата валидност на тези думи.
За известно време настъпи мрачна тишина.
— Може би трябва да обсъдим някои промени в генома, за да направим хоут-лордовете по-лесно поддаващи се на контрол — обади се съпругата на Ро Сета.
— Точно обратното, от гледна точка на новото разширяване — възрази мургавата дама. — Трябва да ги направим по-агресивни.
— Гем-експериментът за филтриране на подходящи генетични комбинации от цялото население е напълно достатъчен за това — каза хоут Пел.
— В своята мъдрост нашата императрица целеше по-малко еднообразие — отстъпи Райън.
— Мисля, че отдавна правим грешката да оставяме мъжете хоут без никакъв контрол — не се предаваше съпругата на Ро Сета.
— Но ако между тях няма конкуренция, как ще можем да избираме измежду тях? — попита мургавата.
Райън се хвана за протегнатата й ръка.
— Този обширен дебат… трябва да се проведе скоро — каза тя. — Но не и сега. От настоящите събития съм убедена, че преди една бъдеща експанзия ще е необходима повече подготовка. Но това — въздъхна тя — е задача на новата императрица. Сега трябва да решим какви грижи ще наследи тя. Коя е за връщането на генните банки?
Всички бяха „за“. Няколко гласа се поколебаха, но в условията на открито гласуване вотът беше положителен. Майлс облекчено пое дъх.
Раменете на Райън уморено се отпуснаха.
— В такъв случай ви нареждам да върнете всички копия в Звездните ясли.
— В качеството им на какво? — делово запита хоут Пел.
Райън се замисли за кратко и отговори:
— В качеството им на колекция от човешки геном от вашите сатрапии, изискани от императрицата преди смъртта й и получени от Звездни ясли за по-нататъшните ни експерименти.
— Това ще свърши работа пред едната страна — кимна хоут Пел. — А какво ще кажем на другата?