— Кажете на вашите губернатори… че сме открили сериозна грешка, която трябва да бъде отстранена преди реализирането на генома.
— Много добре.
Срещата приключи. Жените активираха своите столове, но не и силовите си полета, и започнаха да излизат на групи, като оживено спореха. Райън и хоут Пел изчакаха помещението да се изпразни. Майлс беше принуден да остане с тях.
— Все още ли настоявате да открия Великия ключ? — попита Майлс Райън. — Бараяр ще остане уязвим дотогава, докато не хванем натясно сатрап-губернатора с такива доказателства, че да не може да се измъкне. Освен това особено не ми харесва фактът, че разполага с подкрепа във вашата служба за сигурност.
— Не зная — каза Райън. — Връщането на генните банки ще отнеме най-малко един ден. Аз ще… пратя някого за вас, както направихме днес.
— Тогава ще ни остават два дни. Срокът е много кратък. Бих предпочел да отида колкото се може по-скоро.
— Нищо не може да се направи.
Тя докосна косата си — признак на нервност, независимо от грацията в жеста.
Докато я наблюдаваше, той изследва сърцето си. Поради липсата на каквато и да е реакция от нейна страна, катастрофално силните му чувства, които го бяха овладели в началото, сега определено заглъхваха, за да бъдат заменени с… какво? Ако тя беше проявила някаква благосклонност дори с най-малък намек, той на часа щеше да й предложи душата и тялото си. В известен смисъл беше радостен, че тя не се преструва, че не крие, че се отнася към него като към ба, чиято лоялност и покорство са нещо неподлежащо на съмнение. Може би предложението му да се преоблече като ба бе несъзнателен плод на нещо по-дълбоко? Да не би подсъзнанието му да се опитваше да му каже нещо?
— Хоут Пел ще ви върне обратно — каза Райън.
Той се поклони.
— По мое мнение, милейди, ние никога не ще можем да се върнем там, откъдето започнахме, независимо от това колко се опитваме.
Тя не отговори нищо, само го изгледа странно, докато той се настаняваше в креслото на хоут Пел.
Пел го караше в обратна посока през Небесна градина. Майлс се питаше дали тя се чувства толкова неудобно от близостта им, колкото се чувстваше той. Опита се да поведе лек разговор.
— Растенията и животните в градината дело на хоут-дамите ли са? Плод на съревнование, подобно на биоестетичната изложба на гем? Особено силно ме впечатлиха пеещите жаби.
— О, не — каза хоут Пел. — Всички нисши форми на живот са дело на гем. Включването на техни произведения в имперската градина е най-голямата награда за тях. Хоут работят само с човешки материал.
— Къде? — Той не си спомняше да е виждал наоколо да се мотаят чудовища.
— Резултатите от нашите експерименти са предимно ба. Така се предпазваме от случайно развитие на геномите по полов път.
— О!
— А най-голямата награда за нас е генният комплекс, който сме създали, да бъде включен в хоут-генома.
Това беше своего рода вариант на златното правило — никога не изпробвай нещо върху себе си преди да си го изпробвал върху другите. Майлс се усмихна, макар и доста нервно, и предпочете да не продължава разговора. Пред входа на Небесна градина ги чакаше земеход, управляван от ба. Върнаха се до дома на лейди д’Хар по по-нормален начин.
Пел използва удобен момент и го освободи от своята сфера на едно закътано място, след което се отдалечи. Представяше си я как докладва на Райън: „Да, милейди, освободих бараяреца на същото място, както наредихте. Надявам се, че ще е в състояние да си намери храна и дружка някъде там…“ Седна на една пейка, която гледаше към Небесна градина, и я съзерцава, докато Иван и посланик Воробьов не го откриха.
Те го погледнаха, съответно уплашено и гневно.
— Закъсня — каза Иван. — Къде се беше скрил, по дяволите?
— Още малко и щях да се обадя на полковник Ворийди и на охраната — строго добави посланик Воробьов.
— Това щеше да бъде… безсмислено — въздъхна Майлс. — Вече можем да тръгваме.
— Слава Богу — промърмори Иван.
Воробьов не каза нищо. Майлс се изправи. Чудеше се още колко ли време остава преди посланикът и Ворийди да престанат да приемат „Още не“ за отговор.
„Още не. Моля ви, още не.“
ГЛАВА 13
Майлс си даде сметка, че нищо не би му харесало повече от един почивен ден, но само не и днес. Още по-лошо беше съзнаването, че сам се е докарал до това положение. Можеше само да чака, докато съпругите успееха да върнат генните банки. И освен ако Райън не изпратеше кола до посолството да го вземе — толкова открит ход, че със сигурност щеше да срещне реакцията на силите за сигурност и на двете империи — за Майлс беше невъзможно да установи контакт с нея чак до Церемонията по Отварянето на Великата порта с пеене, която щеше да се проведе утре в Небесна градина. Той въздъхна тежко, включи комуникационния пулт и впери невиждащ поглед в данните.