„Все още жив.“
Доколкото Майлс можеше да прецени, хоут Вио д’Чилиан не би се поколебала нито за миг да пререже гърлото на един безпомощен човек. Искаше му се гем-полковник Бенин да е свидетел на всичко това.
— Само още една крачка и вашият бараярски слуга е мъртъв — каза хоут Вио. Майлс предположи, че наблягането върху „слуга“ е някакъв опит за обида. Но не беше сигурен, че опитът е успешен.
Майлс внимателно се приближи до Райън и заобиколи стола, но без да се приближава. Хоут Вио го проследи с изпълнен с омраза поглед. Хоут Пел, която се намираше точно зад нея, кимна на Майлс. Креслото й безшумно се издигна и се насочи към вратата на Яслите. Може би отиваше за помощ? Или за оръжие? Пел беше делова… той трябваше да спечели време.
— Иван! — възмутено възкликна Майлс. — Иван не е човекът, който ви трябва!
Хоут Вио се намръщи.
— Какво?
Разбира се. Лорд Хикс искаше ръцете му да останат чисти и винаги беше използвал други мъже и жени, които да вършат черната работа вместо него. Майлс сам беше тичал нагоре-надолу и сам си вършеше черната работа. Ето защо лорд Хикс сигурно беше решил, че Иван е човекът, който стои зад всичко.
— По дяволите! — извика Майлс. — Какво си помислихте? Че той организира цялото това представление само защото е по-дълъг и изглежда по-добре ли? Това е подходът на хоут, нали? Вие… ама че сте слабоумни! Аз съм мозъкът зад всичко това! Аз ви притиснах до стената още от самото начало, не знаехте ли? Не! Никой дори не си прави труда да погледне на мен сериозно! — Очите на Иван, които все още бяха единствената движеща се част от тялото му, се разшириха още повече. — И така вие отвлякохте погрешния човек. Разобличихте се само за да се доберете до онзи, който бие на очи!
Хоут Пел явно беше отишла за помощ. Сигурно беше решила и да си оправи прическата преди това. По дяволите, щеше да й отнеме цяла вечност, докато се приготви.
Е, поне със сигурност беше привлякъл вниманието на всички към себе си — на убийцата, на жертвата, на хоут-ченгетата, на всички. Какво трябваше да последва, може би овации?
— Така е още от времето, когато бяхме деца, знаете ли? Когато бяхме заедно, винаги говореха първо с него, сякаш аз съм някакъв пришълец-идиот, който има нужда от преводач… — Хоут Пел се появи на вратата, вдигна ръка… гласът на Майлс премина във вик. — Е, писна ми от всичко това, ясно ли е?!
Хоут Вио рязко изви глава точно в момента, когато зашеметителят на хоут Пел избръмча. Ръката на Вио, която държеше ножа, трепна в конвулсия. Майлс се хвърли напред, когато по острието на ножа се появи кръв, и сграбчи Иван преди Вио да изпадне в безсъзнание. Зашеметителят явно беше засегнал и Иван, защото той също изгуби съзнание. Майлс остави Вио на милостта на гравитацията и положи Иван малко по-нежно на пода.
Беше само драскотина. Майлс отново беше в състояние да си поеме дъх. Извади носната си кърпа, избърса тънката струйка кръв и затисна раната. После вдигна очи към хоут Райън и хоут Пел, които се рееха отгоре, за да разгледат пораженията.
— Тя го беше упоила с нещо. И този зашеметител… Дали е в опасност?
— Мисля, че не — каза Пел, слезе от креслото си, коленичи и претърси ръкавите на хоут Вио. Откри най-различни предмети, които подреди в редица на пода. Един от тях представляваше нещо, наподобяващо флакон. Хоут Пел го поднесе към деликатния си нос и го помириса. — А, това е. Не, той не е в опасност. Ще го понесе без никакви последици. Е, само ще му се гади, когато се събуди.
— Няма ли да е по-добре да му дадете нещо? Синерджин например? — помоли Майлс.
— Разполагаме с нещо подходящо.
— Добре.
Той насочи вниманието си към Райън. „Само Небесната господарка разполага с универсалния код.“ Но Райън го беше използвала и на никоя не й мигна окото — дори на хоут Вио. „Схвана ли това, момче? Райън е действащата императрица на Сетаганда до утре и всяко нейно действие е било предприето със съзнаването на нейната пълна, реална имперска власт. Стопанка, ха!“ Още една от онези неразбираеми и подвеждащи хоут-титли, които не говореха нищо за истинското си значение. Трябваше да се досети.
Вече сигурен в безопасността на Иван, Майлс скочи на крака.
— Какво става? Как открихте Иван? Успяхте ли да върнете генните банки? Какво…
Хоут Райън вдигна ръка, за да спре потока от въпроси, после кимна към неподвижното кресло.
— Това е креслото на съпругата на Сигма Сета, но, както виждате, хоут Надина не е в него.
— Илсъм Кети! Така ли? Какво стана? Как е успял да отмъкне мехура? Как успяхте да разберете измамата? Откога знаете?