— Да.
„Така… Гем-генерал Чилиан го очаква среща с аварийния люк — реши Майлс. — Бедният кучи син.“ Вероятно хоут Вио е целяла по един или друг начин да се върне сред хоут-генома. Дали беше любовница на Кети, или негова господарка? Или бяха екип? Две глави вместо една зад този заговор можеха да доведат както до неговото по-бързо осъществяване и гъвкавост, така и до провалянето му.
Хоут Пел докосна контролния пулт и се обърна към Майлс:
— Когато пристигнем, трябва да решим какво да търсим първо — хоут Надина или Великия ключ.
Майлс почти се задави и посочи Кети, който седеше на по-малко от метър от коляното му.
— Не може да ни чуе — увери го Пел. Изглежда, наистина беше така — Кети разсеяно наблюдаваше красотите, които минаваха покрай тях, настанен удобно на мястото си.
— Спасяването на Ключа — продължи Пел — е от първостепенна важност.
— Мм. Но хоут Надина, ако все още е жива, е важен свидетел в защита на Бараяр. Освен това… тя може да има представа къде се намира Ключът. Мисля, че е в някаква шифровъчна лаборатория, но корабът е огромен и има сума ти места, където Кети да устрои подобна лаборатория.
— И двете би трябвало да се близо до неговия апартамент — каза Пел.
— Не я ли държи в изолатора?
— Не вярвам… Кети надали би искал много от войниците и слугите му да знаят, че я държи затворена. Най-вероятно се намира в някоя тайна каюта.
— Чудя се как ли е замислил да постави следващата си смъртоносна постановка с участието на Иван и хоут Надина? Съпругите се движат по точно определени места. Няма да го направи на собствения си кораб или в резиденцията си. Освен това надали би посмял да повтори номера си вътре в Небесна градина — това вече ще бъде прекалено. Представям си нещо тайно, което ще се осъществи тази нощ.
Губернатор Кети погледна към тях и попита:
— Вече събуди ли се?
Пел докосна устни, после и контролния панел.
— Още не.
— Искам първо да го разпитам. Трябва да зная с каква информация разполагат.
— Има достатъчно време.
— Времето едва стига.
Пел отново изключи говорителя.
— Първо хоут Надина — твърдо реши Майлс.
— Мисля, че сте прав, лорд Воркосиган — въздъхна Пел.
По-нататъшният опасен разговор с Кети беше осуетен от бъркотията около качването в совалката и подготовката й за старт. Гем-генерал Чилиан дори не направи опит да говори с жена си. Пел тръгна след Кети, който беше дал знак да го последва. Тъй като той беше освободил телохранителите си, Майлс реши, че явно ще се заемат с работата. По-малко свидетели означаваше и по-малко трупове по-късно, ако работата станеше напечена.
Кети ги поведе към един широк, украсен с вкус коридор, явно водещ към каютите на високопоставените пътници. Майлс едва не докосна хоут Пел по рамото.
— Вижте. Право пред нас. Виждате ли?
Пред една от вратите стоеше пазач в ливрея. При вида на господаря си той застана мирно. Но Кети се насочи първо към друга врата. По лицето на пазача се изписа облекчение.
Пел изви врат.
— Дали там не е хоут Надина?
— Да. Е… може би. Не вярвам, че би посмял да постави на стража обикновен войник. Не и ако още не контролира командния им състав. — Майлс дълбоко съжаляваше, че не бе се досетил по-рано за разрива между Кети и гем-генерала. Само какви възможности щяха да имат…
Вратата се плъзна зад тях и се затвори. Майлс се огледа. Помещението беше чисто, без никаква украса или следи, че в него живее някой.
— Можем да го сложим тук — каза Кети и кимна към дивана. — Можеш ли да го държиш под контрол с химикали, или да извикам още пазачи?
— С химикали — отговори Пел. — Но ще имам нужда от още някои неща. Синерджин. Фаст-пента. Няма да е зле да проверим дали не е алергичен към фаст-пента. Чух, че на най-важните хора им развиват подобна алергия. Не трябва да допуснем да умре тук.
— Клариум?
Пел погледна въпросително Майлс — не беше чувала за подобно нещо. Клариум представляваше едва ли не стандартен военен транквилант, който се използваше при разпити. Майлс кимна.
— Идеята не е лоша — каза Пел.
— Няма шанс да се събуди докато се върна, нали? — попита загрижено Кети.
— Страхувам се, че пое доста солидна доза.
— Хм. Бъди по-внимателна, любов моя. Не искам да открият остатъци от химикали при аутопсията. Въпреки че ако имаме късмет, може и да не дочакаме аутопсията.
— Предпочитам да не разчитам на късмета.
— Добре — каза Кети, явно доволен. — Най-после се научи.
— Ще те изчакам — каза спокойно Пел, като се постара думите й да прозвучат двусмислено.
— Нека ти помогна да го извадим — каза Кети. — Вътре сигурно е доста претъпкано.