— Не и за мен. Използвам го като подставка за краката си. Така креслото е… по-удобно. Позволи ми… да се насладя още малко на привилегията на хоут, любов моя — въздъхна Пел. — Не съм го правила толкова отдавна…
Кети се развесели:
— Съвсем скоро ще имаш повече привилегии, отколкото самата императрица. Както и всички чуждоземци в краката си. Всички, които пожелаеш. — Той кимна на мехура и излезе. Къде щеше да отиде за необходимите химикали? В лечебницата? При охраната? И колко време щеше да му отнеме това?
— Сега — каза Майлс. — Обратно в коридора. Трябва да се отървем от пазача. Взехте ли онова нещо, което хоут Вио използва срещу Иван?
Пел извади малкия флакон от ръкава си и го вдигна.
— Колко дози са останали?
Пел провери.
— Две. Вио се е презастраховала. — Гласът й звучеше малко разочаровано, сякаш Вио беше изгубила стила си с това разхищение.
— Аз лично бих взел сто, за всеки случай. Добре. Използвайте го пестеливо — не целия, ако не се налага.
Пел изкара мехура отново в коридора. Майлс се плъзна зад креслото, вкопчил ръце във високата му облегалка и опрял крака в двигателя му. „Да не би да се криеш зад полите на една жена?“ Чувстваше се ужасно потиснат, че транспортирането му (а и всичко останало) е изцяло в ръцете на една сетаганданка, въпреки че тази спасителна операция беше негова идея. Пел спря пред облечения в ливрея пазач и каза:
— Прислужник.
— Хоут. — Той кимна почтително към непроницаемия мехур. — В момента съм на пост и не мога да ви помогна.
— Няма да отнеме много време. — Пел изключи силовото поле и Майлс чу слабо съскане и задавен звук. Креслото се разтърси. Той се надигна над облегалката и погледна. Пазачът се бе строполил в нелепа поза в скута на Пел.
— По дяволите! — възкликна Майлс. — Трябваше първо да упоим Кети… е, както и да е. Приближете се до контролния панел на вратата.
Беше стандартен панел, отговарящ на отпечатъци от пръсти, но за кого беше програмиран? Сигурно за малцина, може би само за Кети и Вио. Но пазачът сигурно също имаше достъп в случай, че възникнеше нещо непредвидено.
— Преместете го малко нагоре — разпореди се Майлс и притисна дланта на изпадналия в безсъзнание пазач към панела. — Слава Богу! — въздъхна с облекчение той, когато вратата се плъзна встрани, без да издаде сигнал за тревога. Взе зашеметителя на пазача и влезе на пръсти вътре, следван от Пел.
— О! — възмутена възкликна Пел. Бяха открили хоут Надина.
Възрастната жена седеше на диван, подобен на онзи, който бяха видели в първата каюта. Беше само по бельо. Годините — а те бяха около стотина — не бяха подминали дори нейното тяло на хоут. Отнемането на горните й дрехи изглеждаше като добре обмислена обида, която малко се различаваше от пълното й събличане. Посивялата й коса беше защипана с някакво устройство, което на свой ред беше закрепено неподвижно за пода. Това не беше болезнено — дължината на косата й й оставяше около два метра свобода на движение, но в гледката имаше нещо дълбоко обидно. Може би беше идея на хоут Вио? Майлс си помисли, че разбира как се е почувствал Иван при вида на котешкото дърво. Това беше Лошо деяние — да се постъпва по подобен начин с възрастна дама (макар и принадлежаща към такава противна раса като хоут), която му напомняше на баба му от Бета… Е, не съвсем. Всъщност Пел повече приличаше на баба му Нейсмит като личност, но…
Пел безцеремонно захвърли безчувствения пазач на пода, скочи от креслото си и се хвърли към своята сестра-съпруга.
— Надина, ранена ли си?
— Пел! — Всеки друг на нейно място щеше да се хвърли в обятията на спасителя си. Бидейки хоут обаче, двете жени се задоволиха само със сдържано, макар и очевидно сърдечно ръкостискане.
— О! — отново възкликна Пел, като гневно гледаше положението, до което беше докарана Надина. Първата й работа беше да свали част от своите собствени дрехи и да ги даде на Надина, която ги навлече с благодарност и сякаш възвърна част от достойнството си. Майлс приключи с бързия оглед на помещението, за да се увери, че наистина са сами, и се върна при жените, които се мъчеха да освободят косата. Пел коленичи и дръпна няколко кичура, които обаче не поддадоха.
— Вече опитах — въздъхна хоут Надина. — Нищо не се получава.
— Къде е ключът за това нещо?
— Беше у Вио.
Пел бързо извади целия тайнствен арсенал от ръкавите си. Надина го разгледа и поклати отрицателно глава.
— По-добре да я отрежем — каза Майлс. — Трябва да се измъкваме оттук колкото се може по-бързо.
Двете жени го погледнаха смаяно.
— Хоут-дамите никога не режат косите си — каза Надина.