Въпреки първоначалните му очаквания това не беше гем-генерал Чилиан. Този офицер беше по-млад и по-висок. Лицето му беше като изсечено. Беше облечен в кървавочервената униформа на Имперската служба за сигурност на Небесна градина, но без характерния грим върху лицето. Куртката му беше омачкана и разкопчана. Не беше шефът. Умът на Майлс се плъзна надолу по списъка, който беше научил наизуст преди седмици, когато се готвеше за пътуването — да, това беше гем-генерал Нару, третият в сложната вътрешна йерархия на службата. Партньорът на Кети. Вероятно повикан в качеството си на експерт за разбиването на кодовете, с които беше защитен Великият ключ.
— Добре — обади се техникът. — Започвам от позиция седем хиляди триста и шест. Още само седемстотин позиции и е наш, кълна се.
Пел ахна и посочи масата. Върху нея в объркана купчина лежаха не един, а осем Велики ключа. Или един Велик ключ и седем копия…
Дали все пак Кети не се беше опитал да изпълни плана на починалата императрица? А целият хаос през изминалите две седмици да е просто плод на някакво объркване? Не… не. Това трябваше да е поредният мръсен номер. Може би е планирал да изпрати на останалите сатрап-губернатори фалшиви копия или да ги подхвърли на сетаганданската имперска служба за сигурност, или… възможностите бяха много, стига да вършеха работа само на Кети и на никой от другите.
Използването на зашеметителя щеше да включи всички възможни аларми. Значи трябваше да се използва само в краен случай. По дяволите, противниците, ако бяха по-умни (а Майлс беше сигурен, че е изправен срещу трима много умни мъже), щяха да се нахвърлят срещу него само за да го накарат да стреля.
— Какво друго имате в ръкава си? — обърна се Майлс към Пел.
— Надина — Пел посочи масата, — кой от всички е Великият ключ?
— Не съм сигурна — отговори Надина, като се взираше в купчината.
— Вземете ги всички. Ще ги проверяваме после — настоя Майлс.
— Но всички те може да са фалшиви — със съмнение каза Пел. — Трябва да сме сигурни, иначе всичко ще се окаже напразно.
Тя бръкна в пазвата си и извади познатия медальон с релефното изображение на птица…
Майлс едва не се задави.
— За Бога, защо сте взели това тук? Скрийте го! Гарантирам ви, че тези мъже изобщо няма да се поколебаят да ви убият след две седмици, прекарани в опити да направят това, които този медальон върши за секунда!
Гем-генерал Нару се обърна към мехура.
— Да, Вио, сега пък какво има? — В гласа му се долавяше раздразнение и открито презрение.
Пел изглеждаше малко уплашена. Майлс забеляза как устните й се движат, сякаш репетира някакъв отговор, но после се отказа.
— Няма да издържим много — прошепна Майлс. — Не е ли по-добре да атакуваме, да вземем ключовете и да побегнем?
— Как? — попита Надина.
Пел вдигна ръка да запазят тишина.
— Тонът ви е крайно неприличен, сър.
— Виждам, че повторното влизане в мехура е възвърнало гордостта ти — намръщи се Нару. — Наслаждавай се, докато можеш. Скоро ще изкараме всички онези кучки от малките им крепости. Дните им под покровителството на слепотата и глупостта на императора са преброени. Бъди сигурна в това, хоут Вио.
Така… значи Нару не участваше в заговора заради осъществяването на плана на императрицата, това поне вече бе сигурно. Майлс можеше да види как традиционните тайни на хоут-дамите са се превърнали в страшна обида за един просветен, вероятно параноичен човек от службите за сигурност. Това ли беше подкупът, който Кети му беше предложил в замяна на неговото сътрудничество? Дали му бе обещал, че с установяването на новия режим ще отвори вратите на Звездните ясли и ще хвърли светлина върху всяка тайна на хоут? Че ще унищожи странната и крехка основа, която дава власт на жените хоут, и ще я предаде на гем, на които тя (както и самият Нару) принадлежеше? В такъв случай дали Кети дърпаше за конците само Нару, или двамата бяха почти равнопоставени съзаклятници? Не почти, а напълно, реши Майлс. „Това е най-опасният човек в стаята. Може би и в целия кораб.“ Настрои зашеметителя на близък обхват със слабата надежда, че няма да включи алармите.
— Пел, извадете от строя гем-генерал Нару с последната доза. Аз ще се опитам да заплаша другите двама и да ги накарам да легнат на пода, без да стрелям. Завържете ги, вземете ключовете и да се махаме. Може да не е елегантно, но е бързо, а ние нямаме време!