Пел кимна с неохота, бръкна в ръкава си и извади флакона. Надина се хвана за облегалката. Майлс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба.
Пел изключи силовото поле и пръсна дозата право в лицето на Нару. Той задържа дъха си, бързо отстъпи настрани, едва засегнат от облака, и издиша с предупредителен вик.
Майлс изруга, скочи, препъна се и бързо стреля три пъти. Успя да свали двамата техници. Нару за малко щеше да се измъкне отново, но последният изстрел го спря. Поне временно. Нару се претърколи тежко, също като глиган в кална локва, и нададе нечленоразделен рев.
Надина изтича към масата, събра ключове в полите на дрехата си и се върна при Пел. Пел започна да ги изпробва един след друг.
— Не е този… и този…
Майлс хвърли поглед към затворената врата. Тя щеше да остане затворена, докато някой с право на достъп не опреше длан върху панела. Кой беше оторизиран? Кети… Нару, но той вече беше тук… друг? „Скоро ще разберем.“
— Не е този… — продължаваше Пел. — О, ами ако всички са фалшиви? Не…
— Разбира се, че са — сети се Майлс. — Истинският трябва да е, трябва да е… — започна да проследява кабелите от конзолата. Те водеха към кутия, скрита зад някакво друго оборудване. А в кутията имаше… друг Велик ключ. — Тук.
Майлс го изтръгна от мястото му и бегом се върна при Пел.
— Имаме ключа, имаме Надина, имаме доказателства срещу Нару, имаме всичко. А сега да се махаме.
Вратата изсъска и се отвори. Майлс се извърна и стреля.
Въоръженият със зашеметител мъж в ливрея се строполи на входа. По коридора се разнесоха викове и поне десетина души бързо отстъпиха извън обсега на стрелбата.
— Да! — извика Пел, когато капсулата на истинския Велик ключ се отвори в ръцете й.
— Не сега! — кресна Майлс. — Затвори я, Пел! Включвай силовото поле, веднага!
Майлс се хвърли към креслото. Силовото поле се включи. От вратата се разнесоха изстрели от зашеметители. Огънят попадна върху сферата, но тя само засия малко по-силно. Но хоут Надина беше останала отвън. Тя извика и падна, явно ударена от някой изстрел.
— Ключът е у теб, Пел! — извика Надина. — Бягай!
За съжаление това беше невъзможно. След като хората му поставиха под контрол стаята и хоут Надина, губернатор Кети влезе и затвори вратата след себе си.
— Така — провлечено каза той, като разглеждаше с любопитство пораженията около себе си. Поне можеше да прояви учтивост и да изругае или да затропа с крака, помисли си вкиснато Майлс. — Какво става тук?
Един от войниците коленичи пред гем-генерал Нару и му помогна да се изправи, като го поддържаше под мишниците. Нару седна, започна да разтрива с треперещи ръце вцепененото си, изкривено от болка лице (Майлс беше изпитвал многократно върху самия себе си неприятния ефект от зашеметителя) и се помъчи да отговори. Чак при втория опит от устата му се разнесе нещо, наподобяващо говор.
— …са съпругите Пел и Надина. И барая’еца. Каах ти, че тези проклети мехури са опасни! — Той се отпусна в ръцете на войника. — Както и да е. Се’а са в ръцете ни.
— Когато този воайор го съдят — с отровен тон се закани Пел, — лично ще помоля императора да му избодат очите преди да го екзекутират.
Майлс отново се замисли за събитията, станали тук през изминалата нощ. Как бяха успели да извадят Надина от нейния мехур?
— Мисля, че още е прекалено рано за такива мисли, милейди — въздъхна той.
Кети обиколи сферата. Счупването на това яйце щеше да бъде сериозно предизвикателство за него. Дали? Вече го беше правил.
Бягството беше невъзможно — движенията на мехура бяха блокирани. Кети можеше да ги обсажда, да се помъчи да ги подмами да излязат, стига да нямаше нищо против да чака… не. Не можеше да чака. Майлс мрачно се усмихна.
— Креслото има комуникатор, нали? Мисля, че е време да повикаме помощ.
С Божията помощ те почти бяха успели да направят така, че цялата афера да се потули. Но сега, след като откриха Нару, тайните връзки на Кети в сетаганданската имперска служба за сигурност бяха неутрализирани. Сетаганданците можеха да разкрият останалото сами. „Стига да мога да пратя съобщение.“
Губернатор Кети даде знак на двамата мъже, които държаха хоут Надина, да я довлекат до мястото, където предполагаше, че се намира предната част на сферата. Всъщност беше сбъркал с около четиридесет градуса. След това взе виброножа от един от хората си, застана зад Надина и отмести гъстата й коса. Надина издаде ужасен вик, но се отпусна, когато ножът съвсем леко се опря в гърлото й.