Както се вижда, това частно имение представляваше, особено за обитателите на Кемдлис Бей, чудно островче, разположено много удобно сред обширните владения на Джеймз Бърбанк През здравата ограда не можеше да проникне нито грохотът на памукоочистителните машини, нито скърцането на дъскорезниците, нито ударите на брадвата по стъблата на дърветата, изобщо никой от ония шумове, с които е свързано такова голямо стопанство. Само хилядите птици на флоридското пернато царство, прехвръкващи от дърво на дърво, можеха да я преминат. Но тези крилати певци, които с перушината си съперничат на ярките цветя на тази зона, бяха посрещани с не по-малка радост, отколкото ароматите, с които беше пропит лекият ветрец, галещ околните поля и гори.
Такава беше Кемдлис Бей — плантацията на Джеймс Бърбанк, една от най-богатите в Източна Флорида.
III. ДОКЪДЕ БЕ СТИГНАЛА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА
Да кажем няколко думи за междуособната война, с която е тясно свързана настоящата история.
И най-напред, още отначало, трябва да се уточни следното: както пише Парижкият граф, бивш адютант на генерал Маклелън, в забележителната си „История на гражданската война в Америка“, причина за тази война не беше нито въпрос за тарифи, нито някаква действителна разлика в произхода на северняците и южняците. Англосаксонската раса преобладаваше еднакво по цялата територия на Съединените щати. Така че търговският въпрос никога не е играл роля в тази ужасна братоубийствена война. „Причината е робовладелството, което, процъфтяващо в едната половина от републиката и премахнато в другата, бе създало там две враждуващи общества. То бе променило дълбоко нравите в онази част, където господствуваше, оставяйки непокътнати видимите форми на управление. То представляваше не само предлог и повод, но и единствената причина за антагонизма, чиято неизбежна последица беше гражданската война.“
В робовладелските щати имаше три класи. Долу — четири милиона негрироби, тоест една трета от населението. Горе — кастата на земевладелците, сравнително малообразована, но богата и надменна, която притежаваше изключителното право да ръководи обществените работи. Между тези две стоеше неспокойната, ленива, бедна класа на бялото простолюдие. Колкото и да е чудно, последните се оказаха пламенни поддръжници на робовладелството от страх да не би класата на освободените негри да се издигне до тяхното равнище.
Така против Севера бяха не само богатите собственици, но и това бяло простолюдие, което, особено в селата, живееше сред робското население. Ето защо борбата беше страшна. Тя дори предизвикваше в семействата такива раздори, че се случваше един брат да се сражава под знамето на конфедерацията, а друг — под знамето на федерацията. Но велик народ не бива да се спира пред нищо, за да унищожи до корен робовладелството. Още през XVIII век знаменитият Франклин1 поиска неговото премахване. В 1807 г. Джефърсън2 препоръча на Конгреса „да забрани търговията с роби,
——
’Бен джамии франклин (1706–1790) — северноамерикански държавен деец, публицист и учен. Участвувал в съставянето на Декларацията за независимостта на САЩ (1/76) и на конституцията от 1787 г. Решителен привърженик на демокрацията и противник на робството на негрите. — Б. пр.
2Томас Джефърсън (1743– 1826) — северноамерикански държавен и обществен деец, президент на САЩ през 1801 — 1809 г. — Б. пр.
премахването на която се налага от морала, честта и жизнените интереси на страната“. Така че Северът имаше причина да воюва срещу Юга и да го подчини. А по този начин щяха по-тясно да се сплотят всички съставни части на републиката и да рухне тази толкова пагубна и опасна заблуда, че всеки гражданин трябва най-напред да се подчинява на властта на своя щат, а едва на второ място — на властта на цялата американска федерация.
Ала именно във Флорида възникнаха за пръв път проблеми, свързани с робовладелството. В началото на XIX век един индиански вожд на име Оцеола си взел за жена избягала робиня, родом от блатистите части на Флорида, наричани Евърглейдс. Един ден тази жена била хваната отново и насилствено отведена като робиня. Оцеола вдигнал индианците, започнал война срещу робовладелците, бил заловен и умрял в крепостта, където го затворили. Но войната продължила и както казва историкът Томас Хигинсън1. „тази борба ни струваше ’тройно повече от сумата, която платихме някога на Испания, за да купим Флорида.“