——
1 Ариадна в гръцката митология дъщеря на критския цар Минос, която дала на героя Тезсй кълбо с конци, за да му помогне да излезе от лабиринта, след като убие чудовището Минотавър. Б. пр.
те се впуснаха през протоците, чиито води сега се увеличаваха от прилива дори по най-тесните места, където плаването изглеждаше невъзможно. Те се движеха напред сякаш привличани от някакво смътно предчувствие и дори не се питаха как ще могат да се върнат обратно. Тъй като трябваше да изследват цялата околия, нищо в тази лагуна не биваше да убегне от погледа им.
След половинчасови усилия, както пресмяташе Гилбърт, лодката сигурно бе изминала цяла миля през залива. Много пъти, спирана от някой непристъпен бряг, тя биваше принуждавана да се прехвърля от един в друг проток. Нямаше никакво съмнение обаче, че главната посока беше една — запад. Нито младият офицер, нито Марс не се бяха опитали още да слязат на брега — това щеше да бъде трудно, тъй като островчетата едва се издигаха над средното ниво на реката. По-добре беше да не напущат леката лодчица, докато плитководието не й попречеше да се движи по-нататък.
Обаче изминаването на тази миля струваше на Гилбърт и Марс големи усилия. Колкото и енергичен да беше, метисът имаше нужда от малко почивка. Но той се съгласи да си почине едва когато стигна до едно по-голямо и по-високо островче, до което през пролуките на дърветата проникваха няколко слънчеви лъча.
— Хм, чудна работа! — каза той.
— Кое е чудното? — запита Гилбърт.
— На това островче има следи от обработване — отговори Марс.
Двамата слязоха от лодката и стъпиха на не толкова блатист бряг.
Марс не се лъжеше. Следите от обработка се виждаха ясно: тук-там растяха индийски картофи; почвата беше прорязана от четири-пет бразди, направени от човешка ръка; в земята още стоеше забита изоставена кирка.
— Значи в залива живеят хора? — запита Гилбърт.
— Вероятно — отвърна Марс, — или най-малкото е известен на някакви местни скитници, може би на индианцичергари, които отглеждат тук зеленчуци.
— Тогава възможно е да са си построили жилища… колиби…
— Точно така, мистър Гилбърт, и ако наистина има колиба, ще съумеем да я открием.
Много важно беше да се разбере какви хора посещават този Черен залив — дали ловци от южните области, които идват тук тайно, или семиноли, чиито шайки все още бродят из флоридските блата.
Ето защо Гилбърт и Марс не мислеха за връщане, а се качиха отново на лодката си и навлязоха още по-навътре из криволиците на залива. Като че някакво предчувствие ги теглеше към най-тъмните му кътчета. Погледите им, свикнали с полумрака, поддържан от надвисналите над островчетата гъсти клони, шареха във всички посоки. Ту им се привиждаше жилище, ала излизаше, че то е завеса от листа, простряла се от един до друг дънер; ту си казваха: „Ето човек, който стои неподвижно и ни гледа!“, а беше просто стар, причудлив извит пън, който с очертанията си приличаше на човешки силует. Тогава се ослушваха… Това, което не стигаше до очите, може би щеше да стигне до ушите им? Достатъчен беше и най-малкият шум, за да издаде присъствието на живо същество в тази пуста местност.
Половин час след първата им спирка двамата стигнаха до централното островче. Срутеният блокхауз беше така добре скрит под непрогледния гъсталак, че не можеха да различат нищо от него. Изглеждаше дори че заливчето свършва на това място и че задръстените проливи остават непроходими. И тук, между последните извивки на каналите и блатистите гори, които се простират из цялата околия Дювал по левия бряг на Сент Джонс, се издигаше непреодолима преграда от гъсти дървета и храсти.
— Струва ми се невъзможно да продължаваме по-нататък — каза Марс. — Водата е плитка, мистър Гилбърт.
— И все пак — заговори младият офицер — има ясни следи, че земята е обработвана. Този залив е посещаван от хора. Дали не са били тук наскоро? А може и да са още тук?
— Няма съмнение — отвърна Марс, — но трябва да побързаме да се върнем в Сент Джонс, докато е още светло. Започва да се свечерява, скоро ще настъпи дълбок мрак, а как ще се оправим сред този лабиринт? Според мен, мистър Гилбърт, по-благоразумно е да се върнем обратно, а утре в зори да продължим изследванията си. Да се приберем както винаги в Касъл Хаус. Ще разкажем какво сме видели и ще подготвим по-пълно изследване на Черния залив при по-добри условия…
— Да… трябва — отговори Гилбърт. — Но преди да тръгнем, бих искал…
Гилбърт, застанал неподвижно, хвърли последен поглед към околните дървета и тъкмо когато се канеше да даде нареждане за отблъсване на лодката, изведнъж спря Марс с ръка.