В края на краищата това не беше толкова важно. Сега поне се знаеше, че метиската и детето са отведени най-напред в блокхауза при Черния залив, а после прехвърлени на остров Карнерал.
Именно там трябваше да ги търсят, там трябваше да издебнат Тексар. Този път нищо не можеше да го избави от наказанието, което заслужаваше отдавна за своите престъпни деяния.
Впрочем не биваше да се губи нито ден. Разстоянието от Кемдлис Бей до Евърглейдс е доста голямо. Нужни бяха няколко дни, за да се измине. За щастие, както вече бе казал Джеймз Бърбанк, организираната от него потеря беше готова да потегли от Касъл Хаус.
Що се отнася до остров Карнерал, в картите на полуостров Флорида се посочваше, че той се намира на езерото Окичоби.
Евърглейдс е блатиста област близо до езерото Окичоби, малко под двайсет и седмия паралел, в южната част на Флорида. От Джексънвил до това езеро има около четиристотин мили. Отвъд него местността беше рядко посещавана и почти непозната по онова време.
Ако Сент Джонс беше винаги плавателна чак до изворите й, пътуването щеше да мине бързо, без особени трудности; но по всяка вероятност течението на реката можеше да се използува на разстояние само около седемстотин мили, тоест до езерото Джордж. По-нататък коритото на реката беше задръстено от островчета, заприщено от треви, недостатъчно очертано и понякога при отлив пресъхваше, така че дори леко натоварена лодка би срещнала сериозни препятствия или най-малкото би се движила бавно. Но ако можеха да стигнат срещу течението до езерото Вашингтон, почти на двайсет и осем градуса ширина, успоредно на нос Малабар, щяха да се приближат значително до целта си. Ала не биваше да разчитат твърде на това. По-добре да се подготвят за преход от двеста и петдесет мили през почти безлюдна местност, където липсват превозни средства и припаси, необходими за поход, който трябваше да приключи бързо. Джеймз Бърбанк бе извършил всичките си приготовления с оглед на тези условия.
На другия ден, 20 март, участниците в похода се събраха на пристана на Кемдлис Бей. С мъчителна тревога Джеймз Бърбанк и Гилбърт бяха прегърнали мисис Бърбанк, която още не можеше да излиза от стаята си. Мис Алис, мистър Стенърд и помощникуправителите ги изпратиха. Дори Пиг бе дошъл да се сбогува с мистър Пери, към когото сега изпитваше нещо като привързаност. Той си спомняше дадените му наставления за неудобствата на свободата, за която още не се чувствуваше узрял.
Потерята имаше следния състав: Джеймз Бърбанк, шуреят му Едуард Керъл, оздравял от раната си, синът му Гилбърт, управителят Пери, Марс и дванайсет негри, подбрани измежду най-храбрите и най-преданите в имението — общо седемнайсет души. Марс познаваше достатъчно течението на Сент Джонс, за да служи за лоцман’ както отсам, така и оттатък езерото Джордж, докато плаването беше възможно. Що се отнася до негрите, свикнали да боравят с гребло, те щяха да напрягат яките си мишци, когато нямаше достатъчно силно течение или вятър.
Лодката — една от най-големите в Кемдлис Бей — разполагаше с платно, позволяващо й да се движи и при попътен, и при страничен вятър по извивките на понякога твърде лъкатушното речно корито. На нея имаше оръжие и боеприпаси в достатъчно количество, така че Джеймз Бърбанк и спътниците му нямаше защо да се страхуват нито от шайките семиноли в Южна Флорида, нито от другарите на Тексар, ако към испанеца се бяха присъединили някои от неговите привърженици. А трябваше да имат предвид такава възможност, която можеше да попречи на успеха на потерята.
Дойде време за сбогуване. Гилбърт целуна мис Алис, а Джеймз Бърбанк я прегърна, като че ли му беше вече дъщеря.
— Татко… Гилбърт… — каза тя — върнете нашата малка Ди!… Върнете сестричката ми…
— Да, мила Алис! — отговори младият офицер. — Да!… Ще я върнем!… Бог да ни закриля!
Мистър Стенърд, мис Алис, помощникуправителите и Пиг стояха на пристана на Кемдлис Бей, докато лодката се отдалечаваше от него. Всички й пратиха последно сбогом, когато, подхваната от североизточния вятър и тласкана от прилива, тя изчезваше зад малкия нос на залива Марино.
Беше около шест часа сутринта. След един час лодката мина край селцето Мандарин, а към десет часа, без да се наложи да си служат с греблата, тя се намираше вече пред Черния залив.
Сърцата на всички забиха, когато застанаха до този ляв бряг на реката, през който проникваха водите на прилива. Именно зад тези гъсталаци от тръстика, кана и мангрови дървета бяха отвлечени най-напред Ди и Зерма. Именно там в продължение на повече от петнайсет дни Тексар и съучастниците му ги бяха крили така грижливо, че не оставаха никакви следи от тях подир отвличането. Десетки пъти Джеймз Бърбанк и Стенърд. а после Гилбърт и Марс бяха плавали срещу течението на реката до тази лагуна, без да подозират, че старият блокхауз им служи за убежище.